Когато Джес повдигна вежди срещу него, той я погледна.
- Джес, какво правиш? – зяпна.
- Опознавам приятелката ти.
Засмяхме се заедно. Хари бързо се приближи.
- Извинявай, Бу. Сестра ми не знае какво значи „лично пространство" .
Хари хвана ръцете ми и ме издърпа. Джес ме пусна. Олюлях се на краката си. Прегърнах го, притискайки бузата си към гърдите му.
- Знаете, че нормалните семейства показват детски снимки и разказват засрамващи истории. Но не, моето седи с приятелката ми на пода и... какво правехте?
Преди да една от двете да отговори, Кати проговори, докато ровеше в чантата си.
- Имам детски снимки. – усмихна се ентусиазирано.
- О, господи.
* * *
- Семейството ти е много сладко. Бил си очарователен като малък... какво е станало?
- Хей!
- Имал си трапчинки още като бебе. . Малкото бебе Хари.
- Не мисля, че ще си отидат.
- Не говори така за семейството си.
- Е, и ти сигурно ще мислиш същото, ако майка ти иска да покаже стотина снимки на теб, когато си във ваната. – поклати глава. – Боже, сестра ми е толкова шантава.
- Харесвам я. – усмихнах се.
- Добре.
Можех да разбера по изражението му, че беше развълнуван, да знае, че се разбираме добре. Усетих, че се усмихвах към него, докато ме буташе към спалнята му, целувайки ме.
- Ще си взема душ.
- Добре.
Запътих се към банята, но Хари ме последва. Притиснах ръката си към гърдите му.
- Имах предвид сама... само аз.
- Не си забавна.
* * *
Пуснах водата и съблякох дрехите си. Забелязах, че съм със старо бельо. Бързо обвих кърпата около тялото си и излязох. Съдейки наоколо, терена беше чист. Загледах се в шкафчето.
- Имаш ли нещо под хавлията?
Сърцето ми прескочи в изненада от дрезгавия глас на Хари. Опитах да избягам, но той се приближи.
- Да проверя ли? – попита.
- Хари.
Той успокои ритъма на сърцето ми. Облиза челюстта ми. Игривите пламъчета в очите му показваха, че се наслаждава да ме измъчва.
- Ще ти кажа една тайна. – наведе се, устните му докоснаха ухото ми. – Под тези дрехи, аз съм напълно гол за теб.
Целуна бузата ми.
- Просто исках да ти кажа, че отивам за мляко.
- Добре.
Целуна челото ми, преди да излезе.
- Ще се върна след малко.
* * *
Хари го нямаше отдавна. В негово отсъствие аз си взех душ, преоблякох се, пооправих грима си и косата си.
- Хаз, ще дойдеш ли?
Станах от дивана, изключвайки телевизора. Том стоеше в коридора зад мен и повика Хари отново. Носеше тъмно синя карирана риза, тъмни дънки и износени кецове.
- Да дойде къде?
- По дяволите. – подскочи. – Не те видях, Бу.
Извиних се, докато той си поемаше въздух да продължи.
- Хари няма ли го?
- Не.
Прехвърлих плитката си на рамото, взирайки се в Том. Изражението му показваше объркване и раздразнение.
- Каза, че ще ме изчака. – измънка под носа си.
- Къде ще ходите?
- Не се шегувам, Бу, не мисля, че Хари би искал да си там.
Обяснението му само подсили любопитността ми.
- Защо?
Почувствах се като малко дете, задавайки въпроси за всичко. Къде по дяволите е Хари? Това с млякото е било заблуда, пазаруването не отнема толкова време.
- Вземи ме с теб, моля те.
- Какво?
- Където и да отиваш, искам да дойда. – казах, докато се обувах.
Минах покрай него и отворих входната врата. Погледнах го и зачаках да тръгне.
- Хари ще ме убие. – измънка, докато излезе покрай мен.
* * *
- Ето го. – Том посочи Хари, който стоеше зад един бял ван, паркиран до тротоара.
Отне ни около 15 минути да стигнем с кола до западналата сграда. Вървях близо до Том, оглеждайки околността, около Хари. Той все още беше облечен изцяло в черно, освен белите му кецове.
- Хаз.
Той се обърна в посоката, от където чу името си.
- Какво прави Бу тук?
- Може да бъде доста убедителна. – Том обясни.
ESTÁS LEYENDO
Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles
Fanfic- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28