Гледна точка на Луи:
- Казвам ти го като на приятел – ти си лигав идиот.
Заиграх се с бирената бутилка, забелязах, че е почти празна. Надявах се Найл да ми донесе друга. Той в момента беше извадил на показ чаровната си страна, опитвайки и проваляйки се да заговори момичетата около себе си.
- Защо? – Хари се засмя.
- Поглеждал ли си се скоро в огледалото? Променен си.
- Не мисля, че е нещо лошо, - той отговори. – някак си ми харесва.
Размекнал се е заради нея.
- Размекваш се, приятел. Никой няма да те взема на сериозно, ако не се стегнеш.
- Не се влияя от другите. – почти изръмжа в защита.
Усмивката ми секна, когато силен юмрук удари рамото ми. Стиснах бутилката, за да не разлея малкото течност, останала вътре. Старият Хари все още беше някъде там изпод розовите сърчица и ужасните цветчета. Не мисля, че някога би загърбил това, не би станал толкова суров. Знаех какво ставаше в тази къща, когато бяхме по – млади. Не можеш просто да заровиш тези спомени, няма значение колко дълбока е дупката или с колко голяма лопата копаеш.
- Не съм загубил способността да те фрасна в лицето. – Хари продължи след малко.
Бях забравил колко лесно можеш да го раздразниш. Беше безгрижно момче, с което да се шляеш, но може да те удари и да лежиш на пода дълго време. Виждал съм такива ситуации.
- Не се и съмнявам. – леко се засмях.
Отказа бирата, която му предложих. Когато се отдръпнах, видях че той я погледна. Проследих погледа му и зърнах момиче, което се олюляваше около басейна.
- Какво беше това?
- Кое?
Кимнах в посока към Бу.
- О, Бу не е много добър плувец. Просто не искам да падне във водата. – усмихна се към нея още веднъж. – Ще поплуваме заедно по – късно.
- О-о, Хаз! – момче извика.
Казах си, че ще наглеждам Бу. Когато се върне на мястото си, щях да я попитам за плановете й за бъдещето, къде се вижда след пет години и намеренията и към Хари. Мило, разбира се.
- Taка, значи, ти и Хари? – започнах.
Тя седна срещу мен, вземайки питието си, което бе оставила на малката масичка.
- Какво за нас? – тя се усмихна, преди да допре чашата до устните си.
- Искаш ли деца от него?
Тя се задави.
- Ъ-ъм, рано е да мисля за това. Не сме излизали толкова дълго.
Сви рамене. Изглеждаше... разумна. Дали Хари искаше разумна? Винаги съм си го представял как ни шокира с татуировки, пиърсинги. Бу не беше такава. Освен ако няма някакво мастилено произведение, скрито там, където Хари само може да открие.
Тя се размърда от неловкост. Ще карам по същество.
- Но искаш да се ожените?
- Не съм мислила за това. Но ще бъде хубаво да го видя с костюм.
- С какво се занимаваш? – отпих от бирата си.
- Работя в музикален магазин в града; продаваме стари плочи, също така и нови албуми.
- С Дан?
- С Дан сме приятели. – Бу строго отвърна.
- В университет ли си?
Засрамих се, когато очите и се размекнаха, както и настроението й.
- Хари говорил ли е с теб?
Бу повдигна вежди и зачака отговора ми.
- За какво? O, предполагам, че не. Не одобрява много това, но ще се радвам да посещавам писателски курс.
Хм, проблем. Поне имаше планове да се махне от тук.
- С какво се занимаваш, Луи?
Прочистих гърлото си, не бях подготвен за въпросите й.
- Работя в полицията. – изтърсих.
- Полицията?
Защо винаги получавах такава реакция? Нямаше да я отведа с белезници.
- Не се чуди. Не съм ченге, работя с данните, по – скоро съм програмист.
- О, значи харесваш компютри. Не разбирам много на тях.
Бу се усмихна и кръстоса краката си. Краката й приличаха на геврек. Бях гладен.
- Заедно с приятелите ми.
Не я виня за следващия й въпрос, аз също съм питал.
- Какво правите там?
Мислех да и покажа колко готино беше. Но изведнъж устата ми се отвори.
- Може да си играеш с джаджите, да търсиш хора.
По дяволите.
Ръката ми драматично покри устата ми. Бу се изкикоти, развеселена от движенията ми. Бях идиот.
- Не трябваше да ти казвам това. – отчаяно я информирах.
- Няма да кажа на никого. – тя се намръщи.
- Мога да загубя работата си.
В разговора, не бях забелязал промяната в местата ни; Бу беше седнала до мен. Хвана ръката ми.
- Всичко е наред, Луи. Няма да кажа на никого.
Гласът й беше успокояващ, блясъка в очите й напомняше на обещанията, които си даваха малки деца. Нямаше да каже на никой. Може би, затова Хари я харесва. Той й вярва. И през всички гадни неща, които е минал, всички лъжи и тайни, които пазеше в себе си, Хари имаше нужда от нечие доверие. Това на Бу.
- Добра си, Бу.
- Благодаря. – тя пусна ръката ми.
Гледна точка на Бу:
- Премахвал съм някои неща за твоето момче.
- Хари? Какви неща?
Знаех, че действията на Хари не отговарят на ангелския му вид. Освен трапчинките и меките му целувки, имаше нещо повече от бокса.
- Едно от тях включва кола, въпреки че нямаше какво да се разследва, след него. Беше около цветния парк.
Чертите му придобиха хумористичен вид, любопитни как ще реагирам. Нямаше много инциденти с автомобили, само няколко откраднати коли.
- Какво стана?
- Хари имаше злоба... и запалка.
Пожар?
- Чакай, това... това ли е колата в Роуз Парк? Казах че някой я е запалил. Хари ли е бил?
- Шшт. – Луи кимна, слагайки пръста си пред устните, като дете.
Виждала съм тази кола. Аз и приятелите ми вървяхме към училище през парка, когато висок полицай ни отклони от пътя и ни поведе по друг. Не ни каза как или кой е причинил това, но любопитството в нас се обаждаше. Вървяхме зад него, докато той ни проправяше път през дърветата. Видяхме изгоряла кола без прозорци. Беше пълна бъркотия.
Изображенията на младия Хари завладя ума ми;
Нямах време да разпитам Луи, защото някой повика името ми.
DU LIEST GERADE
Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles
Fanfiction- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28