Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 45.

Гледна точка на Хари

Усетих слаба хладина върху кожата си, топлината от тялото до мен липсваше. Сънено опипах завивките около мен, очаквайки да намеря Бу. Когато открих само празнина, събитията от предната вечер изплуваха в ума ми. Алкохолът, крещенето, страхът и синините върху лицето на моето момиче. Но твърдостта ми към нея беше на път да се разсее, когато Бу се вкопчи в мен, докато спеше. Пръстите ми се увиха около нейните, за да спрат кошмарите.

Станах, но присвих очи, заради светлината, която нахлуваше през завесите. Сърцето ми биеше по – бързо, очите ми оглеждаха наоколо, за да я намеря. Изпънах юргана. Докато отивах към банята, се препънах леко.

Съжалявах, че й крещях. Съжалявах, че я уплаших.

Кокалчетата ми докоснаха дървената врата, позволявайки на няколко отчаяни секунди да минат, преди рязко да отворя вратата. Къде по дяволите, беше тя? Не би си тръгнала просто така.

Бях ядосан, решението, което беше взела – да не ми каже за посетителя й на работа, не я разбирах. Как щях да я пазя, ако тя не ми казваше нищо? Когато видях лицето й вчера, разбрах, че това, което Дан ми каза беше вярно. Напереното копеле почти изпита удоволствие, да ми съобщи, че той е единственият, който е спасил Бу. Нямах никакво желание да спра да мисля, за това, което можеше да се случи.

Отместих косата си от челото, продължавайки да крача решително по коридора към кухнята. Надявах се там да намеря Бу. Празно. Краката ми ме отведоха към отворената врата на хола. Пръстите ми намериха рамката, взирайки се вътре. Бях готов да се обърна, когато очите ми зърнаха тъмна коса. Тя беше седнала на перваза на прозореца, колената й бяха притиснати към гърдите, докато гледаше как живота върви, през стъклото. Малките й ръце обхванаха чашата и я поднесоха към устните й. Тя отпи от течността.

Бу сигурно ме беше видяла с периферното си зрение, тя шокирано извърна глава. Плътността в сините й очи намаля, когато ги заключи върху моите. Лицето й все още изглеждаше наранено, устните й се разделиха. Синината на челюстта й. Красивото ми, разбито момиче.

- Направих ти един... чай. – тя заекна, разтърсвайки глава.

Очите ми обходиха цялото й тяло, откривайки карираната риза, която бе облякла. Беше моя.

- Вероятно вече е студен. – Бу продължи. – Не исках да те будя.

Докато продължавах да мълча, нейното внимание се насочи към подгъва на ръкава, заигравайки се с него тревожно. Всичко, което исках да направя, беше да я прегърна, но поради някаква причина не можех да го направя. Можех да я чуя как плаче предишната вечер. Сълзите й мокреха гърдите ми, докато хлипаше. Но не можех да направя нищо. Бу продължително ме изненадваше, но последният път беше доста неочакван. Защо не ми е казала?