Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 6

В стаята ми сме, аз на въртящия се стол, той на леглото ми. След разпита на родителите ми, съветите им, унизителният въпрос дали сме двойка и гледането на семейни албуми, най-накрая се качихме. Той ме разпитва за семейството ми, аз му отговарям, а сините му очи следват всяко мое движение. Накрая ми писва от въпросите му и аз почвам да го разпитвам.
- Добре, ти отговори на въпросите ми, твой ред е Андреа.
- Не ми казвай Андреа!
- Но това е името ти! А пък и много ми харесва. – той ме поглежда и се усмихва лукаво.
- Окей, все едно. Хммм, откъде да започна...
- От началото? – отмята глава и се засмива.
- Чистокръвен ли си?

Той учудено повдига вежда и тя изписа съвършена дъга лицето му. Въздъхва.
- Да, чистокръвен съм, а ти?
- Грешка, сега аз питам, ти отговаряш! – усмихвам му се. – Разкажи за себе си, семейството си.
- Ами нямам много интересни моменти в живота, освен когато съм вълк. Непостоянен съм, непокорен, буен, с труден характер. Ужасно трудно се сприятелявам. Имах брат. – при това изречение смеха в очите и усмивката му угасват.
- Можеш да ми кажеш. – подканям го аз.
- Той умря. – той се намръщва, а аз го гледам ужасено и промълвям, че съжалявам. Изведнъж от шеговития Браян не остава и следа. Той се стяга и сега изглежда толкова... студен. Значи е от хората с много лица.
- Не трябваше да те питам, наистина съжалявам, че повдигнах темата. – една сълза се търкулва от окото му, но той бързо я изтрива и в очите му се надига гняв.

- Ти пък защо се извиняваш?!Да не си го убила ти случайно?
- Браян... – гледам го с нарастваща паника. В очите му гори огън, мускулите му са стегнати. Брат му е бил убит? Това е отвратително! – Той е... бил... убит?
Браян се изсмива зловещо. Поглежда ме и мен наистина ме хваща страх. Това момче може да бъде какъвто си пожелае – в един момент забавен, в друг изкусителен, в трети зловещ. Любопитството в мен се надига. Ох, по дяволите предпазливост и страх! Аз просто ТРЯБВА да знам!
- Виждам, че ти е болна тема, но... така де, ако искаш... можеш да ми кажеш какво е станало.
- Защо? – изглежда ме и ми се изсмива подигравателно.
- Изобщо не ми пука, че това ти е болна тема господинчо! – избухвам аз. Думите се леят от мен като от водопад. – Държа да ми кажеш, защото аз вече ти казах и майчиното си мляко, а ти ми се правиш на много важен! Съжалявам, наистина, не знам колко е гадно това, мой близък никога не е умирал, но това не значи, че трябва да се държиш с мен като с неразбиращо дете, по дяволите! – казвам решително. – Затова е по-добре да ми кажеш преди да съм те изритала от тук право навън! – добавям гневно.
Тогава Браян скача от леглото и се приземява до мен, а аз инстинктивно се отдръпвам максимално назад и гърба ми опира в стената. Той се приближава толкова, че усещам горещия му дъх по лицето си като гъдел. Сините му очи са втренчени в мен и двамата дишаме задъхано. Опасявам се, че ще чуе колко бързо тупти сърцето ми, защото то направо иска да изскочи от мястото си.
- И ти ли искаш да ме целунеш така, както аз искам? – казва той дрезгаво.
Гледам сините му очи и се чудя какво по дяволите правя. Защо не се надигна, той на един косъм разстояние и не го целуна? Защо, защо, защо? Дори и той го иска Но пък... толкова искам да усетя меките му устни....
- Не... – прошепвам тихичко. Ще се намразя за това!
- Какво? – той се отдръпва и прокарва ръка през косата си. Бързо овладява обърканото си изражение и се усмихва ледено. – Е, не знаех, че ще е толкова гадно да ме целунеш!
- Браян! Не, просто... По-добре си върви. – сядам на стола и го поглеждам извинително.Не исках да го обидя. – А и ти дори не ме харесваш, за Бога! Ти се отдаваш на вълчето си аз!
- На вълчето си аз ли? – той ме гледа като откачалка. За каква ли ме мисли?След това се приближава бавно с хищническа усмивка и застава точно пред мен, но не ме докосва. Горещия му дъх гали ухото ми, от него мирише така изкусително!-А може би ти трябва да се отдадеш напълно на вълчето си аз, Андреа. – измърква името ми. Отдръпва се от мен и затръшва вратата.
Гледам объркано и вратата се отваря. Мама и татко изскачат от нея облечени и напълно оправени. Да, но за къде?
- Миличкаа. – пропява мама. – Ще ходим на гости у съседите, ти искаш ли да дойдеш?
- Не, тръгвайте. – махвам им и си лепвам много изкуствена усмивка на лицето, теми казват чао и след малко чувам как затварят входната врата. Сядам на леглото съкрушена, полагам глава на възглавницата и преосмислям постъпката си. Та аз харесвам Браян! Мамка му! Сигурно вече ме мрази. Сигурно мисли каква съм неблагодарница! Една дребна сълза пада от окото ми, после още една и така постепенно от очите ми падат огромни и едри сълзи, които мокрят розовата възглавница. Плача и мисля, но то не е никак лесно. Колкото повече мисля,толкова повече плача. Мисля за него, за прекрасните му очи, за идеалното лице,за леко грубото поведение, за неговите изкусителни устни... Но от това изобщо не ми става по-добре. Представям си го и вече плача на глас. Грешка – рева на глас. По едно време усещам, че съм изплакала всичко и очите ми са сухи.Прекрасно, а сега какво? Ще лежа на мократа възглавница и ще се обвинявам каква глупава крава съм? Мда, идеята е примамлива, но не искам да бъда сама. В такива моменти човек има нужда само от един друг човек. Бързо грабвам телефона и набирам най-добрата ми приятелка.
- Мейв на телефона. – чувам гласа й и веднага ми става по-леко на душата.
- Мейв, аз съм, Анди. Ммм, искаш ли да дойдеш у нас да гледаме филми? –прехапвам долната си устна. Всички имат вреден навик – някои си гризат ноктите,други си смучат палеца, аз пък си хапя долната устна.
- Анди, плакала ли си? – Мейв притеснено изписква.
- Не, не, глупости, как ще съм плакала! Нещо се задавих и затова... Ще дойдеш ли?
- Ама разбира се, как да не дойда! Вече съм на път!
Затварям телефона и отивам в банята. Мамка му, та аз приличам на плашило! Очите ми са червени и подпухнали, косата ми е сплъстена и съм почервеняла като рак.Навеждам се, пускам чешмата и плисвам лицето си със леденостудена вода.Избърсвам го, след това вземам гребена и оправям кошера на главата ми.  След като косата ми си е на мястото, грабвам малко руж и voila - изобщо не си личи, че съм плакала. Пръсвам се с парфюм и слизам по стълбите, защото Мейв звъни на вратата. Отварям я широко и виждам най-добрата ми приятелка срещу мен с огромна кутия пица в едната ръка, а в другата кофа сладолед. Стоварва нещата на масата.Отварям капака на пицата, докато тя рови из шкафовете за чинии. Така е при нас,няма здравей или чао, направо си влизаме и се разбираме ей така! Докато тя слага по две парчета пица вегетариана във всяка чиния, аз отварям сладоледа и с удоволствие виждам, че е шоколадов. Взимам колата от хладилника и я наливам в две чашки, отнасяме всичко в хола и тя избира филма. Както винаги се спира на"Хубава жена". Знам действието на този филм наизуст, даже понякога с Мейв казваме репликите преди Джулия Робъртс да ги е казала първа.
Седим, гледаме екрана, дъвчем пица и пием кола, но Мейв е странно мълчалива, нее споменала нищо.
- Хей, това ми е любимата част. – казва ми тя. Усещам се, че всъщност не гледам филма, а съм потънала в мисли.
- Коя? – питам с пълна уста.
- Дето Джулия Робъртс е по магазините. – казва и отпива глътка кола.
- Ааа, да, и на мене така.
- Да.
Взираме се в екрана и мълчим.
- Как е с новото ти гадже? – питам.
- Брус ли?
- Мхм. – Не знам дали той й е новото гадже, а и не ми пука, просто искам да запълня тишината с разговор.
- Ами още сме с него. Вчера ме заведе на ресторант, а лятото иска да ме заведена почивка.
- Къде?
- Сигурно на Малдивите, или пък на остров Бали. – тя махва неопределено с ръка и изсумтява презрително, а аз я гледам с отворена уста. – Е, била съм там безброй пъти и искам да ти кажа, че вече ми е скучно само като си помисля да отида там.
- Еха, аз пък никога не съм ходила на тропически остров! – понякога ужасно завиждам на Мейв. Родителите й и дават колкото пари пожелае, водят я навсякъде,излиза с принцове, облича се с маркови дрехи и живее не в къща, а в палат.
- Скучно е!
- Как можа да го кажеш! Е, да, ти си ходила безброй пъти както каза, ама аз например не съм си и помисляла да отида там. – отговарям й огорчено.
- Хм, може някой път да отидем някъде на почивка. Само си помисли! – очите й блестят. – Може да отидем в Милано и да отседнем в хотел "Magna Pars Suites", президентския апартамент и да, отсядала съм там. Или пък да отскочим до Париж и да престоим в "Риц"...
- Мейв, ти ми говориш за пет зведни хотели! Аз нямам толкова пари! – но само при мисълта да отседна в "Риц" и да виждам Айфеловата кула от прозореца си,изтръпвам. Е, не знам дали се вижда Айфеловата кула, ама все пак това е "Риц"!
- Оу, не се притеснявай. А и да, права си, там обслужването им не е много добро.
- Какво? – зяпвам я изумена. В хотела, който милиони хора жадуват да преспят поне една нощ, тя смее да твърди, че обслужването им не е "много добро"?
- Ама защо ме гледаш така? Отиваме там значи и аз съм прегърнала малкото си чихуахуа Майло и те казаха, че трябва да си махна кучето, защото се приемало животни само със заявка. Аз на свой ред ги пратих по дяволите и отседнах при една приятелка. След това се обадих на татко и той ги съди! И така получих едноседмичен безплатен престой в най-хубавият им апартамент с всички екстри. Е,не, че имах нужда да ми е безплатен престоя, но те настояха. – завършва разказа си Мейв и се обръща към телевизора. Леле, наистина е много, много богата!
След като свърши филма изгледахме една серия на "Двама мъже и половина" и Мейв си тръгна. Аз изхвърлих празната кофа от сладолед и картона от пицата, измих си зъбите и си легнах. Завих се до брадичката.
Чак сега се сещам, че докато Мейв бе тук, нито веднъж не съм се сетила за Браян, но сега спомените ме връхлитат и помитат всичко по пътя си. Най-накрая затварям очи и заспивам.