Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 23

Криво-ляво се съсредоточавам върху задачите, но усещам стаеното напрежение в стаята, готово всеки миг да избухне в ослепителни пламъци. Решавам задачите навреме и когато предаваме листовете, и всеки се разпръсва на някъде, аз се доближавам към Браян и го хващам под ръка.
- От какво точно е синината? Или по-скоро кой да поздравя, че е разкрасил поне малко физиономията ти?
Той развеселено се засмива.

- Казах ти вече. Всъщност не е нищо особено. – той докосва разсеяно лицето си. – Просто вчера се посдърпах с Елиът, който реши да превземе и стаята ми.
- Какво стана?
- Решихме да уредим кой е по-силен, но баща ни ни видя и се оказа, че той ни бие. Хей, искам да излезем. Като на среща.
- Ще е истинска, нали?
- Да, този път ще е истинска.
- И къде ще ходим?
- Изненада.
Той се ухилва щастливо когато лекичко го первам, после и аз се засмивам заедно с него.
Приближаваме се към вратата, когато с периферното се зрение виждам отново Мейв и Елиът, които се прегръщат. Господи!
Добре, обичам я и в момента ми е адски кофти, че сме в леко обтегнати отношения, но аз я предупредих за нейно добро. Не искам прекрасната ми приятелка да бъде наранена от такова непостоянно момче, не искам да я боли. И осъзнавам, че може би Елиът е прав – може би наистина се опитвам да й казвам към кого какво да чувства и искам да я предпазя, но само може би.

- Тя е голямо момиче. – вдигам очи към съчувствения поглед на Браян. Как така чете мислите ми? – А и е силна. Ако Елиът я нарани тя ще му извади червата и ще го удуши с тях.
- Да, аз... знам, но ще я боли.
- Него повече, повярвай. Но е невъзможно да я предпазваш вечно от болката, русокоске. – той нежно прибира зад ухото ми едно кичурче, паднало от опашката. – Мейв има нужда да изпита тръпка.

- Но тя е била с толкова много момчета!
- Андреа, погледни я. – Браян леко обръща главата ми към нея и внимателно оглеждам блясъка в очите й, усмивката, разтегнала устните й, сиянието, което се излъчва от нея. – С кой друг си я виждала така?
- Мразя когато си прав. – тежко въздишам.
- Ако бях на твое място щях да й се извиня.
- Ако беше на мое място вече щеше да си вълк и да ръмжиш.
- Познаваш ме толкова добре!
Изкисквам се, когато той целува върха на носа ми.
- Добре, добре, ще говоря с нея. Умееш да убеждаваш... – промърморвам недоволно докато Браян весело се смее. – След училище ще говоря с нея и после ще те чакам.
- Добре, ще дойда пред вас.
В шантав изблик на чувства го прегръщам и леко го целувам по устните. С наслада гледам учуденото му изражение.
- Какво искаш? – той придружава думите си с вдигане на вежда.
- Ха-ха, много смешно. Просто... ох, не знам. Не знам какво ми става.