Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 30

Краят  е близо хора, моля ви коментирайте <3

Оставам в топлите му обятия дълго време. В прегръдката ни няма нищо интимно, той само ми осигурява рамо, на което да се успокоя, което и правя. Въздъхвам и се отдръпвам.

- Нали, знаеш, че все още не те харесвам? – казвам и Елиът се усмихва.
- А нали знаеш, че не ми пука? – прехапвам устни. – Ела тук, Анди.
Той отново ме прегръща и започва да ме люлее като бебе, заплакало в съня си.
- Какво да правя? – изхлипвам.
- Не се съди прекалено строго. – той сякаш знае какво точно чувствам и мисля. Знае, че обвинявам само себе си за тези глупави сцени на ревност, които непрекъснато разигравам пред Браян. Може би наистина не е виновен. Може Мелъди наистина да не е флиртувала с него, а само да го е помолила за помощ, която той като кавалер е длъжен да даде. – Той те обича, повярвай ми. Просто му идва малко в повече. Трудно е да осъзнаеш, че си изпил отвара, с която си полудял, мъртвият ти брат изведнъж да цъфне пред теб и да се сбиете... няколко пъти, да изразяваш чувствата си към момичето, на което държиш. Трудно е да мислиш, че същият този брат е пил човешка кръв, после да ти разказва истории за кръвожадни вълци, искащи да те накажат заради грешките му. Трудно е и да се местиш отново, нов град, нови хора. Да те мислят за странен, за откачен. Затова не го обвинявай, него и себе си.
- Защо не станеш психолог? – опирам брадичка на рамото му и затварям очи.
- Много работа е. Казах каквото трябваше, сега се стегни. Ще ти донеса чаша с вода.
Елиът ме потупва по гърба и се изправя, после отива до банята. От там чувам приглушеният му глас, но не отговарям. Сядам на леглото и "вдишвам успокоение, издишвам напрежение". Това го чух в един урок за медитация в интернет, но така и не разбрах как точно се издишва напрежението.
С благодарност отпивам от студената вода и се усмихвам на чернокосия. Въпреки белезите, превръзката и боят, той все пак се погрижи за мен без да се оплаква.
- Можеш да бъдеш и добър, когато поискаш.
- Да, но така хората очакват много от теб.

Тръгвам да оспоря песимистичната му логика, но чувам трополеното и рязкото отваряне на вратата. Мейв е красива дори с прости маратонки и обикновен сив анцунг. Бързо влетява в стаята и ме прегръща. Вижда Елиът и ужасено ахва, леко се приближава и опипва превръзката на гърдите му, което го кара да затаи дъх.
- Господи, какво се е случило? Къде е Браян?