Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 24

Приятели, много ще се радвам да чуя мнението ви за тази или другите ми истории <3

- Къде отиваме?

- Изненада.
- Но...
- Стига, няма да ти кажа. – нацупено свивам устни, но все пак поемам протегната ръка на Браян и преплитам пръсти с неговите. – И за да съм сигурен, че няма да ме измъчваш с хиляди въпроси, то ще се трансформираме.
Още по-нацупена последвам примера му и бързо се превръщам във вълк, ала когато усещам лекия бриз и почти стопения сняг, бързо забравям за всичко останало. Мислено въздишам доволно и помирисвам въздуха – ухае на бор, свежест... и свобода.
Поглеждам към медения вълк. Неговите очи, диви и сини, гледат право в мен. Любовта ме завладява изцяло.

Вътрешно се усмихвам и скачам към него, но Браян е предвидил атаката ми и бързо се затичва към една почти невидима пътечка, водеща към върха. Пролетта започва да протяга пипалата си, но ние сме глухи за веселото чуруликането за птиците, слепи сме за красотата на разцъфващите цветя - имаме очи само един за друг. Неговите ме теглят с неудържима сила, покоряват ме, карат ме да правя всичко, каквото пожелаят. Точно сега сините му очи хвърлят дяволити искри.
Бързо изкачваме стръмната пътечка. Тя води до издадена леко напред скала, обградена с диви цветя, огромни дървета и храсти. От това място се разкрива великолепна гледка – обширната зеленина на гората и градът, от който се виждат само примигващите светлинки. Тук сякаш си господар на света, с безкрайното небе над теб, стъпил на твърдата скала, с красотата на върха на дърветата и всички светлинки, които весело примигват.
Удивена се трансформирам и възкликвам, но не от спиращия дъха изглед, а от това, което Браян иска да ми покаже. Поглеждам го изпод око точно когато се превръща в човек и леко се усмихвам на притесненото му изражение.
Точно пред нас е простряно червено одеяло, открояващо се на фона на всичко наоколо. Има толкова много свещи! Бели като сняг, с игрив пламък проблясват и карат сърцето ми да се свие от умиление. На одеялото е поставена малка плетена кошничка.
- Е, не е нищо особено, но кулминацията на вечерта тепърва предстои. Харесва ли ти?
- Много. – виждам смутената му усмивка, затова бързо го прегръщам и целувам.
Сядаме на одеялото и втренчвам поглед към разкриващата се красота пред очите ми, като се опитвам да запомня всяка светлинка от града, всяко трепване на листата, всеки полъх на вятъра. Обръщам се и виждам как любимият ми вади ябълков сайдер, няколко парчета "Брауни" и няколко мъфина с парченца шоколад в една голяма чиния.
- Определено знаеш как да направиш една жена щастлива!
- Шоколад и още шоколад.
Развеселено се засмивам. Той поднася към устата ми малко парченце от мъфина и когато го взимам, едвам не припадам от върховно блаженство.
- Мили Боже, това е невероятно! От къде го купи?
- Направих го. – озадачено го поглеждам и се засмивам.
- За мен?
- Не виждам никой друг наоколо.
- Най-прекрасният сладкиш, който съм пробвала. – успокоявам напрегнатото му изражение и му подавам част от творението му, след това пийвам малко сайдер и се закикотвам.
- Не си пила почти нищо, значи не е от това. Какво ти стана? - Браян се предава и също се засмива.
- Не знам, просто ми е весело и се чувствам невероятно. Гледката, храната, ти...
- Постави ме на последно място.
- Е, нали знаеш, най-хубавото е за накрая.
Дръпвам го към мен и впивам устни в неговите. Усещам вкуса на шоколада в устата му и доволно въздъхвам. Той поставя ръце на раменете ми и ме отдръпва назад, отмества бързо всичко настрани, ляга върху червеното одеяло и ме подканва с жест да сторя същото, но първо оглеждам вечно разрошената му коса, меките устни, правилните черти, стегнатото тяло, сините очи. Тогава просто прозрявам, че е мой.
Доволна се сгушвам в него и чувам ударите на сърцето му. Вдигам глава и устните му ме пленяват в дълга, покоряваща целувка. Отлепвам се от него и измърквам като котка, когато прокарва ръка надолу-нагоре по гръбнака ми.
- Хей, идва най-хубавото. Изправи се.
Бавно се изправяме и затаявам дъх. Небето е смесица между червено, розово, оранжево и синьо. Залязващото слънце бавно се гмурва в тази палитра от цветове, като лениво хвърля последните си лъчи за днес над града и гората, която е обхваната от лека мъгла. Струва ми се, че сякаш всичко това е приказка или някакъв мираж, който всеки момент ще спре и само гледам задъхано. Браян ме придърпва към себе си и аз облягам глава на рамото му. Когато слънцето се скрива, на небето бавно изгрява прекрасната луна. Този път просторът над нас е изпъстрен с толкова много звезди, сякаш някое дете е нарисувало точици на кадифен лист.
- Беше прекрасно. Наистина.
- Да, наистина. Само веднъж съм идвал тук, но подобна гледка никога не се забравя. Сякаш си господар на всичко и единственият над теб е небето.
- Точно това си мислех и аз.
Браян весело ме поглежда и започва да ме гъделичка, докато се заливам от смях. Падам назад в опит да избегна ловките му пръсти, но атаката му е безмилостна. Вдигам очи и виждам единствено него, и най-естествената ми реакция е да го целуна, което прекратява малкото му забавление. Огън се влива в кръвта ми и аз бързам да го потуша, като задълбоча целувката.
Браян ляга и се сгушвам в него.
- Какво да правя с Елиът? – усещам отчаянието в гласа му.
- Просто поговори с него. Без крясъци и викове, без състезания кой е по-добър. Опитай се да бъдеш мил.
- Мога го.
- Докажи го.
- Как? – усмихвам се и го погалвам по намръщеното лице.
- Помни, че е бил сам.
- Добър аргумент.
- Имам само такива.
Засмивам се весело. Макар да обичам Браян, той просто не знае как да се държи в ситуации, изискващи спокойствие, но аз съм готова да му помогна.
След като изяждаме всичко от импровизирания пикник, събираме нещата обратно в кошницата и се спускаме надолу, но като хора. Усещаме вятъра, нежно подухващ лицата ни, ароматите, звуците. Усещаме и любовта, която осезаемо трепти около нас. Браян ме хваща за ръка и се усмихва.

Кавалерски ме изпраща до вратата на дома ми, но не го поканвам да влезе, защото вече е прекалено късно. Целувам го бавно и продължително.
- За лека нощ. – казвам му аз.
- Заради теб няма да мога да заспя. – Браян се усмихва и ми намига.
С пърхащо сърце се оправям набързо и се пъхвам в меките чаршафи на леглото ми.