Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 19

- Мейв, партито беше прекрасно! Адски много ти благодаря!
- Дано, защото разчитам на теб да ми кажеш как е минало, аз почти нищо не помня. – засмива се весело и замига на едно момче, което минава пред нас в коридора на училището. – Сутринта едвам станах, мъчи ме зверско главоболие, гърлото ми е сухо като Сахара, но въпреки това съм щастлива. Само да те питам - как се прибрах?
- Аз те закарах.
- Ти не пи ли? – тя учудено вдига вежди, взима учебниците от шкафчето си, отмята театрално коса и маха слънчевите си очила.
- Разбира се, просто бях малко по-трезва от теб.
- Хъм, радвам се, че не сме катастрофирали тогава.
- И аз също. Хей, не бях толкова пияна между другото.
- Надявам се. Знаеш ли Анди, вече няма да излизам с някого, само защото е красив. Искам момче, с което да се обичаме така, както вие двамата с Браян се обичате. И преди да кажеш нещо, то да, наистина е така. Вие сте истински влюбени.
- Вярвам, че ще намериш този специален човек.
- Дано да е по-скоро.
Засмиваме се, но внезапно смехът ми секва. Елиът стои със същата онази усмивка, облегнат на вратата, сякаш владее света и всички ние трябва да му се поклоним. Какво по дяволите прави той тук? Защо е на моя територия? Господи, колко го мразя! И в този момент благодаря на всички божества, които ме чуват, че Браян не е на училище, а ближе душевните си рани.
Елиът небрежно е преметнал раница през рамо и обхожда с поглед коридора, като събира погледите на абсолютно всички, след това спира котешките си очи на мен. Усмивката му замръзва, но отново се стопля, когато вижда най-добрата ми приятелка. Тя от своя страна го гледа с широко отворена уста и ококорени очи, напълно забравила за всичко наоколо. Сигурна съм, че ако я питам за името й няма да може да ми отговори.
- Господи! – успява само да промълви.
Чернокосият бавно прекосява коридора и застава срещу мен, а аз с голямо усилие на волята се опитвам да спра всички проклятия, които заплашват да излязат от устата ми.
- Ето ни отново. Ще ме нападнеш ли пак? – пита той подигравателно.
Здраво стискам учебниците си и възпирам отново всички проклятия. Виждам, че коридорът е стихнал и всички са вперили любопитни погледи в нас двамата, включително и Мейв, която още не може да затвори уста.
- Не си заслужаваш даже слюнката, която искам да изплюя върху теб.
- Еха, смелостта ти си е все същата. – той се приближава на милиметър от моето лице, като ми дава секунда да огледам пълните му устни, сега стиснати в права линия и опасния блясък на очите му. След това се приближава към ухото ми и аз усещам миризмата му – дива и опасна, но някак си прекрасна. – Внимавай, все някога ще си сама и аз ще съм там. Тогава... – бързо се отдръпва от мен и преди да отиде в стаята, хвърля флиртаджийски поглед към Мейв, която бързо се изчервява, което я прави да изглежда още по-красива, и остава да гледа след него.