Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 28

Хеййй надявам се не сте ме забравили хихи. Оттук нататък става по-интересно, края на книгата е скоро. Моля ви коментирайте и гласувайте, за да знам дали ви харесва.

Критично подушвам мъжкия аромат, който продавачката в магазина ми подава. Подушвам също и парфюма, който Мейв упорито бута под носа ми. Много скоро ще се задуша от многото аромати, ще се загърча на пода и ще се моля за край на мъките ми. Но няма да имам този късмет и Мейв ще ме спаси. Господи!

- Мейв, няма да е това подаръкът, нека си тръгваме от тук.
- Чакай за момент. На това място са събрани само оригинални и божествени парфюми, а ти просто ще си тръгнеш?
- Тук сме от часове и още не съм намерила идеалния подарък! – усещам, че започвам да хленча и се закашлям неубедително. – Просто не съм сигурна, че искам да му подаря парфюм.
- Добре. Но... – тя взима красиво черно шишенце и го подава на касиерката. - ...аз искам това за Елиът. И го опаковайте добре. – обръща се тя към жената.
Намерила спасение излизам навън и вече спокойно поемам дълбоко въздух. Изчаквам Мейв да дойде и заедно поемаме нагоре по улицата, пълна с малки кокетни магазинчета.
- Как беше срещата? – долавям усмивката на Мейв. – Разкажи ми всичко!
- Ами отидохме на ресторант, беше вълшебно. Бяхме в отделно сепаре и той поръча и за мен, и уцели всичко, което обичам. После се разхождахме безцелно – минахме улички, през един парк, изобщо беше великолепно. Накрая ми каза, че наистина има чувства към мен... и ме целуна.
Радостно изпищявам и я прегръщам под смаяните погледи на минаващите.
- Мейв, това е страхотно!
- Да, да, знам! – най-добрата ми приятелка бързо изтрива сълзите си. – А вашата?
- Заведе ме на едно място в гората, от където се разкрива страхотна гледка на самата гора и града. Беше направил пикник с любимите ми неща, даже беше изпекъл сладкиши. После гледахме залеза. – сега изтривам и моите сълзи.
- Ние сме късметлийки!
- Постоянно го повтарям.
Продължаваме да бърборим за глупости, докато не се заковавам пред витрината на някакво забутано магазинче. От там ме гледа най-прекрасната статуетка. Решавам да послушам инстинкта си и бързо влизам вътре, като помъквам Мейв след себе си. Грабвам статуетката и се вглеждам в нея.
На дървена поставка са седнали два вълка – бял и меден. Навели са муцуни един към друг и са вперили очи, сякаш няма никой друг, сякаш те двамата са единствени. Фигурите са направени толкова реалистично, сякаш всеки момент ще изскочат и ще избягат.
- Искам това. – решително казвам на който ме слуша.
- Прекрасен избор. – ниска и набита жена с побеляла коса се приближава. – И понеже всъщност затваряме магазина, искам да ти направя един подарък.
Тя ми подава неголяма дървена кутия със симпатична закопчалка отпред. На капака е издялкан прецизно знака на безкрайността. Жената взима обратно кутията и поставя фигурата с вълците вътре, после чаровно се усмихва и поставя всичко в червено пликче.
Аз плащам и излизам заедно с най-добрата ми приятелка, която ме гледа недоумяващо.
- Значи пред скъпите парфюми ти избра някаква евтина фигурка и кутия?
- Това е идеалният подарък! Чувствам го така, сякаш купуваш рокля и знаеш, че това е перфектната, че това е тази за теб!
- С такава логика не мога да споря. – тя въздъхва и се засмива. – Ще тръгваме ли?
- Да, хайде.
Точно когато Мейв отключва колата си, виждам невероятно красива жена малко зад Мейв. Висока и стройна, с бяла коса, спускаща се като водопад по раменете й. Тя се обръща и виждам опушеносивите й очи, вторачени право в мен. Устните й се разтеглят в хищническа усмивка.
- Мейв, бързо се обърни. - тя се подчинява на командата ми, но жената вече не е там. - Видя ли я?
- Кого?
- Нея. Жената с бялата коса.
- Не. – Мейв ме поглежда малко странно, после се качва и аз я последвам. – Добре ли си?
- Прекрасно, мерси, че попита. – подбелвам очи. Мейв запалва колата и плавно потегля.- Беше точно зад теб.
- Единствената жена с бяла коса, която видях, бе тази в магазина.
- Не, тази беше... Забрави.

***
- Къде е Браян? – питам неспокойно брат му.
- Мм? О, не знам. – той щастливо се усмихва на Мейв, която държи огромен букет червени рози и малко пликче, в което има плоча с гравирано любовно стихотворение. – Тръгна преди мен сутринта.
- Ако е станало нещо с него? Ако вълците...
- Анди, не тук и не сега. Умолявам те. – поглеждам най-добрата ми приятелка и изругавам наум ядосано.
- Добре, но ти... – посочвам с палец Елиът и го фиксирам с поглед. – След училище идваш с мен да го търсим. Capish?
- Дадено.

Изчаквам да свършат часовете и пришпорвам Елиът да побърза. Търсим из цялата гора, но Браян никакъв го няма, затова изпращам чернокосият да търси в къщата им. Уморена се трансформирам обратно в човек и излизам от пещерата.
- Не е тук, Елиът.
- Виждам. – изръмжава ядно и смръщва черните си вежди.
- Провери ли във вас?
- Ти откъде си мислиш, че идвам? От Марс ли?

- Имам такива съмнения. – изсумтявам пренебрежително.

Забелязвам движение отляво и с крайчеца на окото си се обръщам тъкмо навреме, за да видя как моят любим меден вълк скача право към мен. Съумявам да се дръпна назад и Браян успява само да одраска бедрото ми. Гневно събличам якето си и го притискам към пулсиращата рана, която е доста по-дълбока, отколкото първоначално си мислех. Изругавам и вдигам поглед нагоре.
Муцуната на вълка срещу мен е грозно зинала, а тялото му се готви за скок. Елиът ми се притичва на помощ и бързо го поваля, изръмжава му, но брат му е решил да не се предава толкова лесно. Скачат едновременно и се сблъскват във въздуха с тъп звук, претъркулват се и застават един срещу друг. Захвърлям якето и скачам на крака, ала пронизващата болка в лявото ми бедро е твърде силна за един човек. Превръщам се във вълк и притеснено оглеждам левият си крак, който продължава да ме боли силно, въпреки че изцерителните ми сили са спомогнали доста.
Опитвам се да не мисля за болката, затова използвам момента, когато очите на Браян не са вторачени в мен, хвърлям се към него и го повалям назад. Изненадан от атаката ми, пада, ала се съвзема за отрицателно време и ме поваля на студената земя. Елиът го изблъсква и му изръмжава, но точно тогава брат му се превръща в човек. И двамата последваме примера му и се трансформираме. Елиът рязко поема въздух.

- Промяната! – сепнато изкрещява.