Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 31

Отварям внимателно очи. Главата не ме боли, нито тялото, но въпреки това не виждам нищо. Опитвам се да стана, но усещам, че съм вързана и то здраво. Макар да знам, че няма смисъл, се опитвам да се освободя, ала нищо не се получава – оставам прокована към нещо.
Ярката светлина ме ослепява за миг, но очите ми бързо свикват и аз успявам да разгледам стаята, или по-точно мазето, в което се намирам. Голата крушка на тавана осветява неголямото помещение с бетонен под и голи стени. Аз лежа прикована към метално легло с бяла завивка, срещу мен е стол с брюнетка на него, вратата е обкована с желязо... чакай, чакай, брюнетка?
Вглеждам се и виждам, че на стола наистина има момиче с кестенява коса. Тя плавно се изправя и се приближава към мен като кралица. Надвесва се над лицето ми и проверява дали ръцете ми са здраво завързани за таблата на леглото, после се усмихва лъчезарно. Меката й кестенява коса обгражда миловидното й лице с големи кафеви очи и чипо носле. По-ниска е от мен, но много по-мускулеста.
- Събудила си се? Прекрасно! Надявам се да не съм те ударила много силно? - изръмжавам и се надигам, но въжетата ме връщат назад обратно. - Няма начин да се измъкнеш, Китана е експерт по възли и по адски много други неща.
Знаех си, че са те! Уловката им бе толкова проста и същевремнно толкова хитра, но за жалост се сетих за нея прекалено късно. Използвали са Мелъди като примамка за мен, защото са знаели, че ще си помисля, че целта им е любимият ми. Заслепена от гнева, не успях навреме да усетя вълците в стаята, но погледа на празноглавата червенокоска ми каза всичко. И мамка му, та онази миризма към училището бе стара! Значи Браян е бил някъде в гората? Отново – мамка му!
- Какво знаеш? – не отговарям на въпроса й. – Какво знаеш за нас?
Обръщам глава на другата страна, но тя рязко ме завърта обратно към нея. Въжетата се впиват в китките ми и едвам сподавям вика си.
- Полезно е да говориш, нали? Предполагам онзи предател ви е разказал всичко – на теб, на глупавия му брат и на онази човешка кучка. – очите й заблестяват хладно. – Сега всичко зависи от тях миличка. Животът ти е в техните ръце. Ще видим колко си им потребна и съм сигурна, че ще се скрият в миша дупка, когато чуят условието за свободата ти. - отново замълчвам и се вглеждам в някаква въображаема точка на тавана. След малко се чува тропане и радостни викове. Брюнетката зловещо се засмива. – Чуваш ли ги? Празнуват! А аз трябва да те пазя, като че ще направиш глупостта да избягаш. Няма да посмееш, не си толкова смела. Господи, нямам търпение да ми падне онзи чернокос боклук!
- Золай? – устните й образуват беззвучно "о", а очите й въпросително ме поглеждат.