Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 17

Усещам кожата върху голите ми рамене, след това Браян сяда до мен, обляга се на една ръка и потъваме в тишина, която ни обгръща. Изпепеляващият му поглед прогаря дупки в кожата ми, а после леко докосва медальона и отдръпва ръка.
- Чудех се къде е. – промълвява той.
- Вече разбра. – не откъсвам очи от луната. Усещането да нося неговото яке е безценно.
- Съжалявам, ако съм те наранил и честит рожден ден. – той се приближава, но аз леко поставям ръка на гърдите му и бавно се обръщам към него, докато очите ми не срещат неговите бездънни сини езера.
- Само това не прави.

Той обвива с дългите си пръсти ръката ми, след това нежно прокарва палец по бузата ми, изтривайки следите от сълзите, така предателски потекли в такъв неподходящ момент.
- Моля те, не плачи, не ми се сърди. Сгреших и те нараних, и ме боли от този факт, но не мога да върна думите си назад. Но и не мога да издържа да ми се сърдиш, просто не мога. И аз имам нужда от теб! – той бързо се озовава пред мен и с умопомрачителна целувка потушава сълзите ми, изгаря всички негативни емоции, докато остава само любовта помежду ни. Избърсва с устните си сълзите, отново и отново ги подсушава, докато не спрат. Прокарва палец надолу по гръбнака ми, което изпраща сладки тръпки из цялото ми тяло, затова издавам сладострастен стон, който сякаш го подлудява и той ме целува пак, и пак, и пак...
- Може и аз да съм се държала малко гадно. – задъхано изричам.
- Малко? – засмивам се на вдигнатата му вежда.
- Добре де, много. Но просто досега не съм имала човек, който да обичам толкова много.
- А Мейв?
- Мейв е моя приятелка, и то много добра, но ти... ти си много повече – ти си ми приятел, гадже, опора, пристан.... Всичко си ми ти!
- Щеше да е неловко да знам, че ти не изпитваш същото към мен. Но вече знам, че сме си потребни един на друг. Досега не бях мислил, че ще намеря някой като мен. Не подозирах, че мога да намеря момиче, което да обичам толкова много и същевременно да е вълк. Това надминава всички мои фантазии. Усещането да тичаме заедно на воля е прекрасно и не бих го заменил и за всичките пари на света, Андреа.
- Дори за един милион? – той се усмихва.
- Дори за един милион, дори за един милиард.
- Обичам когато говориш така. – смутена от чувствата и думите си отвръщам на усмивката му.
- Как, Андреа?

- Толкова непринудено, но едновременно с това истински. С теб мога да чувствам всичко.
- Абсолютно всичко ли?
- Дори много повече.
- Ще го запомня.
- Надявам се.
Обгръщам лицето му с длани и се удивлявам на красотата му.
- Запознай ме с вашите! – казвам решително и се засмивам на изплашеното му изражение, но не пускам лицето му. – Запознай ме с вашите. – повтарям.
- Защо?
- Защото ти вече познаваш родителите ми, редно е щом съм ти гадже и аз да познавам твоите.
- Не мисля, че идеята е добра...
- Не, тя е брилянтна! Хайде, моля теее.
- Добре, да видим какво ще стане.
Щастливо целувам намръщеното му чело, след това устните му. Той се изправя и ми подава ръка да стана, която с готовност поемам.
Доволна обвивам ръце около шията му, придърпвам го към себе си и миг след това устните ни отново се докосват. Сякаш експлозия избухва в тялото ми, прогонва всякаква омраза и самота. Нощта е прохладна въпреки коженото яке, наметнато на раменете ми, ала въпреки това кръвта във вените ми е като разтопена лава. Знам, че искам това момче, искам го повече от всичко и точно сега го имам в ръцете си, готова да му дам каквото поиска. Затова бързо заменям нежността в целувката със страст и неумиращо желание. Вкусвам устните му, хапя ги, изучавам ги бавно и внимателно, но и настойчиво. Имам нужда да видя това желание, което ме тегли, разцъфнало у него като майска роза и с удоволствие откривам, че той също ме желае. Сливам се с него телом и духом, искам да ме вземе цялата и да не ме пуска.
- Бъди егоист Браян, не ме дели с никого! – прошепвам в устните му.
- Не съм и възнамерявал. Ти си само моя.
Той отново впива устни в моите като придържа тила ми с една ръка. Стисва в юмрук косата ми и дръпва главата ми назад, сетне сипе изгарящи кожата целувки по шията ми, докато напълно забравям как се диша, а после подновява битката с устата ми, като печели с пълно предимство. С мъка се откъсвам от него и с умиление виждам доволното му изражение. Прокарвам пръст по устните му и той гърлено изръмжава.
- Защо не мога без теб? – Браян гласно изразява чувствата ми.
- Защото и аз не мога без теб.
- Обичам те. – сърцето ми пропуска няколко удара и имам чувството, че ще се пръсне от събраната в него любов. Силно го прегръщам. - Хайде.
Браян бързо се обръща след думите си и аз успявам да обвия с пръсти китката му. Пулсът му е ускорен като моя, сърцата ни бият в еднакъв учестен ритъм. Той знае, че вече е притежател на моето, а аз знам, че имам неговото сърце. Хваща ръката ми и спокойно се отправяме към любимото ни място – гората.
След малко ходене стигаме до целта си. Малката поляна създава илюзията на кръг, обграден от високи дървета. Обляна е от лунните лъчи, осветявана като с магическа светлина. Хванати за ръка заставаме в центъра на полянката, покрита с тънък слой сняг, съзерцаваме величието на пълната луна, която ни облива в сребриста светлина и усещаме как спокойствието бавно ни изпълва. Браян леко повдига брадичката ми и прокарва пръст по скулата ми, след това ме целува нежно и сладко, от което мускулите ми стават на желе. Той обвива ръце около кръста ми и ме привлича към себе си толкова близо, че усещам ударите на сърцето под гърдите му, усещам всяка извивка и всеки стоманен мускул по тялото му. Той целува косата ми, с целувки си проправя път до шията ми, после целува очите, скулите и най-накрая приключва сладкото си изтезание, като целува устните ми. Браян завладява устните ми, покорява ме, показва ми, че съм негова... и аз не възразявам.

Отпускам се в топлите мупрегръдки и дълбоко вдишвам аромата му. Искам винаги да помня този миг.Топлината се излъчва на талази от тялото му и аз се сгушвам още повече... иизведнъж всичко изчезва. Топлината спира, а на нейно място се появяванепоносима студенина, тялото му се сковава и все едно държа в обятията си буцалед. Ловко се измъквам от застиналите му ръце и заставам лице в лице спричината за промяната му.
Момчето пред мен спокойно може да си съперничи по красота с Браян. Катраненочерната му коса е разбъркана като след тичане, зелените му котешки очи са катообширни и тучни поляни, на ръст е колкото момчето зад мен, а мускулите мупрозират под тънката черна тениска. Плътните му устни са разтегнати вхищническа усмивка.
След като преценяващо изглежда краката и гърдите ми, поддаващи се наполовинаизпод деколтето на роклята, разчорлената коса и подпухналата от целувки уста,убийственият му поглед се отмества към неподвижния Браян. Струва ми се адскипознат и прозрението идва едновременно с думите му.
- Здравей, братко.

                                                                         *Елиът*