After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 111

Докато държа телефона си между бузата и рамото си, откъсвам парче хартия от поставката на стената и го поставям под кранчетата на мивката. Водата не потича докато не размахвам ръка, мразя тия автоматични мивки. Моливът ми се е разтекъл малко, но като се вземе в предвид колко съм потен в момента, изглеждам много по-добре отколкото си представях. След третото позвъняване затварям и оставям телефона на плота до мивката. Защо по дяволите не отговаря? Звъни ми през цялото... устройството ми извибрира и едва не пада във водата, което ме кара да се разсмея. Нямам идея защо, но намирам това за удивително. Името на Хари се появява на екрана и плъзвам мокрия си пръст по екрана.

„Харолд?" – казвам в слушалката. Харолд? О, Боже, пих прекалено много.

„Луи?" – поема си дълбоко въздух той. Звучи забавно.

„Всичко наред ли е? Ти ли ми звънна?" – казва. Господи, гласът му е божествен.

„Ами не знам, на екрана ти моето име ли пише? Защото ако е така значи има голяма вероятност да съм ти звъннал." – засмивам се.

„Пил ли си?" – сменя се тонът му.

„Може би." – казвам с необичайно висок глас и хвърлям изцапаната с грим салфетка в коша.

Двама пияни мъже влизат в тоалетната като единият се спъва в собствените си крака и кара мен и приятеля си да се разсмеем. Те влизат в най-широката кабинка, а аз съсредоточавам вниманието си върху телефонния си разговор.

„Къде си?" – пита той рязко.

„О, успокой се моля те." Винаги ми казва да се" успокоя" така че сега е мой ред.

„Луи.." – въздъхва той. Усещам, че е ядосан, но мислите ми са прекалено замъглени от алкохола, за да ми пука.

„Колко изпи?" – пита ме.

„Не знам.. пет. Или шест. Мисля." – отговарям и се облягам на стената. Студената повърхност действа невероятно на горещата ми кожа през тънката материя на ризата.

„Пет или шест какво?"

„Секс на плажа.. никога не сме правили секс на плажа.. Би било забавно.." – казвам с похотлива усмивка. Иска ми се да можех да видя тъпата му физиономия в момента. Не тъпа.. красива, но тъпа звучи по-добре сега.

„О, Боже, умъртвил си се." – казва той. Някак си усещам, че прокарва пръсти през косата си.