After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 141

Когато Хари се връща от летището, съм все още буден. Чувам го как хвърля дрехите си на земята и се връща обратно в леглото само по боксерки. Обгръща ме с ръце отново. Още съм му малко ядосан заради разговора, който водихме одеве, но ръцете му са студени и ми липсваше присъствието му в леглото ни.

„Утре се връщам на работа." – казвам след няколко минути несигурен дали е буден или не.

„Знам." Буден е.

„Има ли нещо?" – питам, тонът му е странен.

„Не, просто съм уморен." – отговаря ми.

„Добре.. Развълнуван съм, че ще се върна във Ванс."

„Защо?"

„Защото ми харесва там, а и имах седмица почивка. Липсва ми работата."

„Работохолик натегач, виждам." – пошегува се той. Знам, че извърта очи въпреки че не го виждам.

„Съжалявам, че аз харесвам стажа си, а ти не обичаш работата си." – усмихвам се.

„Аз харесвам работата си и имах същата работа, която и ти, но напуснах за нещо по-добро." – фука се Хари.

„Само защото можеш да работиш от в къщи ли ти харесва повече?"

„Да, това е основната причина."

„Каква е другата?"

„Имах чувството, че хората смятаха, че работя там само заради Ванс."

Това не е огромно разкритие, но е много по-искрен отговор от това, което очаквах от него. Очаквах да каже нещо от сорта, че работата не струва или е било досадно.

„Мислиш ли, че хората са си мислели това?" – обръщам се по гръб, а Хари се повдига на лакътя си, за да ме вижда.

„Не знам. Никой не ми го е казвал, но сякаш си го мислеха. Особено заради това, че той ме нае като работник, а не стажант."

„Смяташ ли, че си го засегнал с това, че си напуснал, за да работиш за някой друг?"

„Не, не мисля. Работниците му така или иначе се оплакваха от очевидно лошото ми отношение." – усмихва се той. Усмивката му изглежда още по-ведра в полумрака на спалнята.

„Очевидно лошото ти поведение?" – пошегувам се.

Той сграбчва лицето ми в дланите си и ме целува по челото.

„Да, очевидно. Аз съм очарователен. Изобщо не съм докачлив." – усмихва се той върху челото ми.