After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 117

Когато най-после се събуждам, вече е два след обяд. Не си спомням последния път, в който съм спал до след единайсет, а още повече до два, но трябва да взема под внимание и това, че стоях буден до четири сутринта, за да чета и разгледам прекрасния подарък от Хари. Толкова внимателно обмислено е, прекалено внимателно, но и най-хубавият подарък, който съм получавал. Взимам телефона си от нощното шкафче и проверявам за пропуснати повиквания. Две от майка ми и едно от Лиам. Не ми харесва мисълта да съм сам на Коледа. Е, няма да съм сам. Катрин Ърншоу и Елизабет Бенет са много по-добра компания от майка ми.

Поръчвам прекалено много китайска храна и оставам по пижама целия ден. Майка ми е гневна, че съм „болен". Усещам, че не ми вярва, но честно, не ми пука. Животът си е мой и мога да избирам сам какво да правя и ако това означава да лежа в леглото си с храна и новият ми нуук, нека бъде така.

Пръстите ми се опитват да наберат номера на Хари няколко пъти, но аз ги спирам. Независимо колко е хубав подаръкът му, той все пак е спал с Моли. Когато и да си помисля, че не може да ме нарани повече, той го прави. Започвам да мисля за вечерята си с Тревър в събота. Той е толкова мил и очарователен. Казва това, което мисли и ми прави комплименти. Не ми крещи, не ме ядосва. Никога не ме е лъгал.Никога не ми се налага да отгатвам какво си мисли или как се чувства. Умен е, образован, успешен и е доброволец по празниците. Толкова е перфектен в сравнение с Хари. Проблемът е, че не трябва да го сравнявам с Хари. Тревър е малко скучен, да, и не споделяме една и съща страст към романите както аз и Хари, но също така нямаме и повреденото минало каквото имаме ние с Хари.

Най-вбесяващото нещо относно Хари е, че аз всъщност обичам личността му, грубостта му и всичко. Той е забавен, духовит и може да бъде страшно мил когато си поиска. Подаръкът си играе с мислите ми, трябва да не забравям какво ми причини. Всички лъжи, тайни и най скорошното – това че спа с Моли.

Пиша на Лиам и след секунди той ми отговаря да му изпратя адреса на хотела ми. Иска ми се да му кажа да не кара чак до тук, но също не искам да прекарвам остатъка от деня напълно сам. Не се преобличам докато го чакам.

Час по-късно той почуква на вратата и аз отварям с усмивка. Толкова е хубаво да го видя, толкова време мина. Познатата му топла усмивка ме кара да се усмихна и той ме стиска в прегръдка.