After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 184

Гледната точка на Хари

„Прекарах си добре тази вечер, Хари." – казва Луи, когато тъкмо паркирам пред къщата на баща си.

У дома трябва да го оставям, в нашия дом.

„Аз също. Мразя кънки на лед." – казвам и той се засмива.

„Никога не бих се досетил."

„Какво ще правиш сега?" – питам го.

„Нищо, ще уча предполагам. Ти?"

„Нищо. Всъщност нямам абсолютно нищо за правене." – потърквам очи.

„Уморен ли си?" – пита той.

„Да, малко."

„Трябва да си легнеш рано." – посъветва ме.

„Не мога. Не съм спал от две седмици." – признавам и лицето му помръква.

„О."

Гледната точка на Луи

Разбира се, че не е.

„Ти.. Имал ли си.." – започвам.

„Да... всяка вечер." – признава той и сърцето ми се свива.

„Съжалявам."

Мразя това. Мразя тези кошмари, които го преследват.

Мразя това, че съм единственият еликсир, единственото нещо, което успява да ги накара да не се появяват.

„Добре съм, добре съм." – казва той, но торбичките под очите му говорят друго.

Да го поканя горе би било глупава ужасна идея. Предполага се, че трябва да мисля какво да правя с живота си от тук нататък, а не да прекарвам нощта с Хари. Толкова е странно, че ме оставя в къщата на баща си. Точно за това трябва да си потърся квартира.

„Може да се качиш? Просто за да се наспиш, още е рано." – предлагам и главата му моментално се изправя.

„Окей си с това?" – пита той и аз кимвам преди да съм позволил на мозъка си да се размисли.

„Добре... но само да спиш." – напомням му с усмивка и той кима.

„Знам, Лу."

„Нямах това в предвид.." – опитвам се да обясня.

„Схванах." – изсумтява.

Окей..

Има разстояние помежду ни, което е едновременно изключително неудобно и удобно. Искам да се пресегна и да отместя кичура коса, паднал пред лицето му, но това би било прекалено. Имам нужда от тази дистанция точно така, както имам нужда от Хари. Много е объркано и знам, че поканата ми няма да помогне за разрешаването на тази обърканост, но наистина много искам да се наспи.