After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 165

„Онзи.. на сцената.. е професорът ти по религия?" – пита ме Хари въпреки факта, че Тристан току що му каза.

„Да." – изпивам остатъка в чашата си и се оглеждам по масата за още нещо, което да изгълтам.

„Той е в банда? Колко оригинално." – обляга се Хари на стола си и извърта очи, барабанейки с пръсти по масата.

„Доста са добри, наистина." – казва Найл очевидно изпробвайки търпението му тази вечер.

„Колко странно, че вие сте дошли точно тук, а той също е дошъл на участие точно тук? Какво съвпадение!" – казва ми Лиам.

Да, съвпадение.

„Той ме помоли да дойда, да доведа няколко приятели." – обяснявам без да поглеждам към Хари.

Цялото това нещо всъщност въобще не е голяма работа, но с Хари всичко е голяма работа.

„Някой да иска още едно?" – пита Найл с кана бира в ръка.

„О." – сбърчва нос Лиам, което ме кара да мисля, че знам точно какво си мисли.

„Не е редно да те кани където и да било. Той ти е професор." – намръщва се Хари. Очевидно е ядосан за това, че беше заключен отвън и от това че Зейн е тук.

„Не е така. Той е добър човек, Хари." – казвам тихо.

„Ти смяташ, че всеки е добър, Лу. Наивен си."

„Той е преподавател в университет. Би било страшно непрофесионално, ако имаше нещо повече от това. Просто представление е. Това е."

„Сигурно, Луи." – излайва Хари.

„Както и да е.. нека се насладим на музиката." – казва Зейн, гледайки към Хари.

Ръката ми моментално се премества върху бедрото на Хари в опит да премахна част от напрежението. Въздухът наоколо е толкова сгъстен от напрежение, а главата ми вече се върти от алкохола. Хари поглежда злобно Зейн за секунда, но не казва нищо.

„Връщаме се след минутка!" – заявява професор Сото на микрофона.

„Вероятно, за да се научи всъщност как се пее." – казва Хари под носа си.

„Как беше мачът?" – питам него и Лиам.

Вероятно не чак толкова зле щом Лиам седи до мен. Все още е странно, че той е тук с нас. Не знам защо Хари го е довел, но се радвам от факта. Иска ми се да би могъл да излиза с нас по-често.