After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 134

Влизам в спалнята и сядам на леглото. Какво по дяволите да правя?

Писна ми от всичко това. Знаех, че Хари не е добър човек и преди, знаех и че ще има неща, които няма да съм щастлив да чуя, но от всички неща, които съм си мислил, за които е възможно да говореше Анн, това никога не ми е минавало през ума. Той е записал как прави секс с момиче без то да знае и го е показал на приятелите си. Дори по-лошо, приятелите на Хари са показали на всички. Родителите и църквата и са разбрали, изгубила е стипендията си и е била изритана от вкъщи. И на всичкото отгоре, когато тя го е помолила да остане у тях, той и е казал не, въпреки факта, че той е причинил всичките и проблеми. Осквернил я е по ужасен отвратителен начин и дори не му е пукало. Не е изпитвал угризения за действията си, а и все още едва се интересува. Нежелани сълзи рукват по бузите ми и аз се опитвам бавно да вдишвам и издишвам внимателно да не се задавя от собствения си въздух.

Най-лошата част за мен е това, че знам името и. Ако беше някакъв анонимен човек, можеше да се преструвам, че никога не е съществувала. Знаейки, че името и е Даяна, това поражда много размисли. Как изглежда? Какво е възнамерявала да учи в университета преди Хари да отнеме стипендията и, има ли братя или сестри?Те знаят ли? Ако Анн не го беше споменала, щях ли някога да разбера?

Колко пъти са правили секс? Харесвало ли му е на Хари? Разбира се, че да. Все пак е секс, а Хари е правил доста. С други хора. Много хора. Оставал ли е с Даяна за през нощта? Защо чувствам ревност към нея? Трябва да я съжалявам, че е докосвала Хари, а не да го ревнувам. Изтърсвам извратената мисъл от главата си и се връщам обратно на това какъв всъщност е Хари като човек.

Мога ли да му простя това? Колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам, че няма за какво да му прощавам. Той не е причинил тези ужасни неща на мен. Дори не съм го познавал, когато е записал как прави секс с нея. Отвратен съм от себе си от ревността, която продължава да си проправя път към повърхността.

Трябваше да го накарам да остане и да поговорим за това, винаги си тръгвам или както в този случай, карам него да си тръгне. Проблемът е, че той замъглява мислите ми, присъствието му отмива всичкия здрав разум, който ми е останал. Нямам никаква воля, когато той е намесен.

Иска ми се да знам какво се е случило с Даяна след като Хари е разрушил живота и, оставяйки я само със земята под краката и. Ако сега тя има хубав живот и е щастлива, бих се чувствал по-добре, малко по-добре. Иска ми се да имах приятел, с когото да поговоря за това, някой, който да ми даде съвет. Дори и да имах, никога не бих разкрил любовните авантюри на Хари. Не искам никой да знае за това, което е причинил на онези момичета. Знам колко е глупаво да искам да го предпазя при положение, че не го заслужава, но не мога да се сдържа. Не искам никой да мисли лошо за него, а най-вече не искам той самият да мисли по-лошо за себе си, отколкото мисли сега.