After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 176

„Съжалявам, че те блъсна така." - казва ми Зейн докато прокарвам топлата кърпа по разбитата му скула.

Кожата е разкъсана и кръвта просто не иска да спре.

„Не, вината не е твоя. Аз съжалявам, че ти продължаваш да бъдеш неволно въвлечен в това." - въздишам и отново потапям кърпата в пълната мивка.

Той предложи да ме върне обратно у Лиам вместо да осъществим предишните си планове да отидем на кино, но аз не исках да се прибирам там. Не искам Хари да се появи там и да направи някоя сцена, защото няма да има никой, който да го махне от мен. Той вероятно вече е там и унищожава цялата къща.

Боже, дано не.

„Няма проблем. Познавам го, просто се радвам, че не те нарани. Е, повече отколкото го направи." - въздиша Зейн.

„Ще натисна леко, за да спре кръвта." - предупреждавам го.

„Окей." - отвръща той, а аз натискам колкото се може по-силно.

Прореза е дълбок. Изглежда така сякаш може дори да остане белег. Надявам се не. Лицето на Зейн е прекалено съвършено, за да има белези като този, а и аз със сигурност не искам да бъда причината за тях.

„Готово." - казвам и той се усмихва въпреки че устната му също е подута.

Защо винаги трябва да почиствам рани?

„Благодаря." - усмихва се отново Зейн докато аз изплавям напоената с кръв кърпа.

„Ще ти пратя сметката." - пошегувам се.

„Сигурен ли си че си добре? Падна доста лошо."

„Да, малко се понатъртих, но съм добре." - казвам му.

Събитията тази вечер взеха възможно най-лошия поврат, когато Хари ме последва отвън. Имах чувството, че не е много наранен от моето напускане, но смятах, че ще е малко по-засегнат.Той каза, че е бил зает и за това не ми се е обадил. Въпреки, че си мислех, че няма да му пука колкото и на мен, се надявах да ме е обичал достатъчно, че да му пука поне малко.

Държеше се сякаш никога нищо не се е случило, сякаш бяхме двама приятели, водещи разговор докато не се появи Зейн и на него му кипна. Мислех си, че Тревър ще го ядоса и ще го накара да направи скандал пред всички, но на него не му пукаше докато не видя Зейн.

Поне Зейн не беше този, който ме блъсна на земята. Независимо от това колко е разбито сърцето ми в момента, Хари не би ме наранил умишлено, но това е вторият път, в който нещо подобно се случва. Първият път побързах да оправдая държанието му. Аз бях този, който го убеди да отиде у баща си за Коледа и той просто не можа да издържи. Тази вечер беше по негова вина, даже не биваше да идва.