Глава 161

214 34 6
                                    

Гледната точка на Хари

„Само да смее да ми пипа нещата." – предупреждавам Луи докато чакаме Кимбърли да доведе Смит.

Все още не разбирам защо не могат да го вземат в болницата.

„Ще престанеш ли да опяваш. Държиш се по-зле от него, а той е на пет." – скастря ме Луи и аз извъртам очи.

„Просто казвам, целият е твой. Ти се съгласи, така че той е твой проблем, не мой." – напомням му.

Разбира се, той ме игнорира и отива към кухнята. Почукване на вратата оповестява пристигането на Кимбърли и аз сядам на дивана и зачаквам Луи да отвори. Стрелва ме с поглед, но не оставя гостите, неговите гости, да чакат дълго преди на лицето му да грейне най-голямата и светла усмивка.

„Благодаря ти толкова много! Нямаш идея как ни спасявате живота, нямам идея какво бихме правили, ако не можехте да гледате Смит. Крисчън е толкова болен, повръща навсякъде и ние.." – на практика изкрещява Кимбърли.

„Няма проблем, наистина." – прекъсва я Лу, защото предполагам не иска да чува ужасяващите подробности за неволите на Крисчън.

„Хубаво, той е в колата и по-добре да тръгвам. Смит е доста самостоятелен, сам си намира занимания и ако му трябва нещо сам ще си каже." Тя се помества наляво и иззад нея се появява малко момче с мръсно руса коса.

„Хей, Смит! Как си?" – произнася Луи със странен глас, който не съм чувал никога преди. Това трябва да е бебешкият му глас въпреки че детето е на пет години. Типично за Луи.

Момчето не казва нищо, той просто му се усмихва леко, подминава Кимбърли и влиза във всекидневната.

„Не говори много." – казва Кимбърли на Лу и намалява тъгата по лицето му от това, че малкият не му отговори.

Колкото и да е хумористично това, че не му отговори както си представяше, не искам да бъде тъжен, така че малкото лайно по-добре да се окопити и се държи добре с него.

„Добре, вече наистина тръгвам!" – усмихва се Ким и затваря вратата след едно последно помахване към Смит.

„Гладен ли си?" – пита го Луи.

Той поклаща отрицателно глава.

„Жаден?"

Същият отговор, този път обаче отива и сяда на дивана срещу мен.

After 2 (Larry Stylinson), българска версияWhere stories live. Discover now