After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 198

"Луи." - събужда ме гласът на Хари.
Без да мисля, моментално се изправям в леглото и поглеждам часовника. Осем е и е неделя. Защо ме буди?
"Какво има?" - поглеждам го.
"Нищо. Пикае ми се, а си се вкопчил в мен."
"О." - лягам отново, а той става.
Вглеждам се в тавана и започвам да премислям възможностите си. Как да му кажа за Сиатъл? Когато го споменах снощи, той не го взе на сериозно и ми каза, че не е нужно да решавам веднага. Проблемът тук е, че аз вече съм взел решение, такова че след седмица заминавам. Независимо колко пъти разигравам ситуацията в главата си, не знам как би реагирал. Само едно знам със сигурност - няма да бъде щастлив. Ще се ядоса ли? Или ще се натъжи? Нямам идея.
"Към колко се предполага, че трябва да излизаме със Стеф и Тристан?" - пита ме Хари като се връща в леглото.
"Не знам. Ще и пиша след няколко часа."
"Още ли ти се ходи? Защото ако вече не ти се, аз нямам проблем с това." - усмихва се той.
"Ще отидем." - отсичам и заравям глава в шията му.
"Снощи беше забавно." - напомня той.
"Мхм." - скривам лице аз.
"Беше... доминантен. Да не си обърнал няколко Шота водка без да знам?" - засмива се Хари, а аз го захапвам за врата.
"Някой е палав." - хваща ме за бедрата и ме слага върху себе си, гърди в гърди.
"Трябва да се изкъпя." - казвам, когато той се пресяга да съблече тениската ми.
"Не. Няма да ставаш от леглото. Прекалено дълго си тук, а започна нещо, което няма как да не завършиш."
"Аз? Не знам за какво говориш." - усмихвам се, а той повдига таза си, за да ми покаже.
"Не ми се прави на невинен. Снощи беше на колене и ми духаше.."
Светкавично поставям ръце върху устата му, а той се засмива гръмко.
"Достатъчно." - заявявам и се опитвам да охлабя захвата му около мен.
"Неее..."
"Не е като да съм тръгнал някъде.." - едва не се задавям от думите си. Отивам някъде, скоро, и се надявам да дойдеш с мен.
Изнизвам се от обятията му преди устата ми да започне да ръси необмислени приказки. Хари ми прави нацупена лигава физиономия и е толкова очарователен, че се навеждам да го целуна преди да отида до банята. Мислех, че ще ме последва, но когато се обръщам в коридора, той не е зад мен.
Водата е гореща и се надявам да отмие притеснението ми от това да му кажа за Сиатъл. Беше толкова уязвим снощи. Призна си, че го е страх да не го изключат. Мен също ме е страх за него. Иска ми се да можех да поправя всичко, да изтрия тази импулсивна грешка, която го доведе до тук. Бих направил всичко за него. Дори след всичко, което ми причини последните шест месеца откакто се запознахме. Ужасява ме мисълта колко много бих направил за него, но възможността за Англия винаги изплува най-отпред в мислите ми. Ако той избухне и не дойде с мен в Сиатъл, наистина ли бих зарязал идеалното си бъдеще заради него? Да, бих. Обаче не бива. Няма да  си простя, ако нещо се обърка и знам, че бих го намразил и бих го обвинявал, че заради него съм пренебрегнал себе си. А точно това не искам.
Завесата на душа внезапно се дръпва и аз изкрещявам.  Ако не беше ръката ми да покрия устата си, и съседите щяха да ме чуят.
"Господи, Луи." - Хари е също толкова стъписан, колкото мен.
"Изплаши ме!" - протягам ръка към червената бутилка с шампоан.
"Кой би могъл да бъде?" - усмихва се той и смъква шортите си на пода преди да влезе под душа.
Харесва ми да наблюдавам как водата го облива и се стича надолу по голото му тяло. Каква гледка само. Как косата му сменя Цвета си от кафяв в черен, когато е мокра. Начина, по който капчиците се плъзват по лицето му и капят от върха на носа му. Почти забравих, че втривам шампана в скалпа си, а той ме гледа с изумема усмивка от това, че го зяпам.
"Ела тук."
Той ме хваща за лактите и ме притегля към себе си.
"Какво има?" - пита ме, когато телата ни се долепят едно до друго.
"Нищо. Просто размишлявам."
"За какво? Мен?"
"Да."
"Какво за мен?"
"Плановете ни. Бъдещето. Всичко, за което мразиш да говорим." - успявам да се усмихна, той долепят чело до моето, а водата все още се излива върху ни.
"Хммм.. значи добре си знаеш да си мълчиш." - усмихва се той и ме обръща, за да може душът да отмие шампоана от косата ми.
"Стеф и Тристан смятат да се преместят в луизиянския университет заедно догодина." - уведомявам го след няколко минути.
"Браво на тях." - не прави връзката той.
"Да бъда честен, изненадан съм, че все още са заедно." - добавя той и ми подава бутилката с балсам.
"Защо?"
"Не знам. Просто са прекалено еднакви."
"Глупости!" - засмивам се аз.
Стеф и Тристан може да си приличат по татусите и пиърсингите си, но нямат нищо общо по характер.
Стеф ми напомня малко на Хари - пряма е и не и пука какво мислят хората за нея с изключение на гаджето и и семейството му. Тристан от своя страна е с груба външност, но е мил и някак учтив.
"Не съм съгласен. Те и двамата са смотани."
"Не са!" - не се съгласявам.
Той обаче не е ми най-малко уплашен от сериозната ми физиономия. Протяга ръце около талията ми и ме стисва за дупето.
"Никога няма да ти се наситя. Трябва да дойдеш с мен." - прошепва той в ухото ми.
"Хари.."
"Хайде да се облечем и да отидем да видим онези задници." - сменя темата той като забелязва опасенията ми.
"Спри да говориш за тях по този начин. Те са ти приятели."
"Точно за това говоря така за тях." - изтръсква мократа си коса върху мен. Свивам очи и грабвам кърпата от закачалката, за да избърша косата му и прекратявам игричките му.
Два часа по-късно пиша на Стеф да уточним мястото и часа. Хари ми казва, че е бил на това място и посочва кораба на ръката си.
"Тази е правена там. Тогава бях страшно пиян." - усмихва се той от спомена.
"Колко трогателно." - извъртам очи и доливам кафе в чашата си.
"Прекрасна история. За малко не повърнах на пода."
"Сигурен ли си, че изобщо ти дават да ходиш там?"
"Почти съм сигурен, че не биха посмели да ми откажат достъп." - прозвучава егото му силно и ясно.
Хари настоява да шофира до салона и аз нямам нищо против. Не съм много запознат с тази част на града. Дебели черни решетки покриват витрините на всички магазини наоколо, а бос мъж с гъста брада си припява някаква мелодия докато пресича точно бед нас.
Последните минути видях повече полицейски коли, отколкото съм видял през цялата седмица.
"Къде сме?" - питам тихо.
Спираме на едно място, изпълнено с магазини, а на една от витрините свети знак, гласящ "студио за татуировки".
"Не е най-добрата част на града, но всичко ще е наред." - уверява ме Хари докато паркира на чакълената алея зад сградата.
Той ме хваща за ръката в момента, в който слизаме от колата.
"Всичко ще бъде наред." - казва той и стисва леко дланта ми преди да пресечем паркинга.