After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 110

„Беше прекрасно. Много ти благодаря, че ме взе." - казвам на Крисчън, когато се качваме в асансьора.

„Удоволствието наистина беше мое, ти си един от най-добрите ми служители. Стажант или не, си добра находка." - похвалва ме той и аз се усмихвам.

„Това беше повече от невероятно. Наистина смятам, че дигиталното издаване е най-голямото нещо в издателския бранш и ще продължава да се развива. Толкова по-удобен и лесен прави достъпа за читателите. Това е нещо огромно и продължава да се разширява." - продължавам да дърдоря.

„Да, съгласен съм. Можем да използваме голяма част от информацията, която получихме тази вечер като помощ за разрастването на Ванс. Представи си колко много потребители би привлякло." - съгласява се господин Ванс.

„Окей, свършихте ли?" - пошегува се Кимбърли и преплита длан с тази на Крисчън.

„Хайде да се преоблечем и да нападаме града! Това е първият уикенд от месеци, в който наемаме детегледачка." - нацупва се тя на шега.

„Да, мадам." - усмихва и се той. Радвам се, че я е открил след като е починала съпругата му. Получил е втори шанс за щастие. Поглеждам Тревър, който ми се усмихва леко.

„Трябва да пийна нещо." - казва Кимбърли.

„И аз." - добавя Крисчън.

„Окей, значи всички ще се срещнем в лобито след трийсет минути и шофьорът ще ни вземе." - казва Крисчън и аз кимвам.

Когато се връщам в стаята изваждам гела си, за да пипна малко косата си и добавям малко грим. Очертавам очите си с черен молив. Проверявам времето и трябва да съм долу след десет минути. Синята риза, с която бях сутринта изглежда още по-добре сега с тъмния ми грим и оправена коса. Иска ми се Хари.. не, не ми се. Повтарям си това докато обувам обувките си. Взимам телефона си и излизам от стаята, за да се срещна с приятелите си. Приятели ли са ми? Не съм сигурен, но мисля, че Кимбърли е, а Тревър е много мил, само за Крисчън не знам. Той ми е шеф преди всичко. Ванс е приятел на Кен и е много по-възрастен от мен. Знам, че е по-малък от Кен, но не знам с колко точно. За възрастта на Кимбърли също не съм сигурен, но знам, че Тревър е на двайсет и четири. Аз винаги съм бил зрял за възрастта си. Черта, която винаги е правила трудно намирането на приятели на моята възраст. Докато се спускам с асансьора надолу, пиша на Лиам, че си прекарвам много добре в Сиатъл. Много ми липсва и се надявам да можем да си останем близки въпреки че с Хари вече не сме заедно. Дори не съм сигурен дали можеш да считаш връзката ни за реална връзка, тъй като беше основана на лъжа.