After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 170

Девет дена.

Девет дена минаха откакто за последно чух дума от Хари. Не смятах, че мога да живея и ден без да говоря с него, а какво остава за девет. Честно казано имам чувството, че са сто, но всяка секунда боли по-малко от предишната. Не е лесно, нито дори близо до лесно. Кен се обади на господин Ванс с молба да тръгна най-късно до понеделник, което означава, че изпусна само един ден. Щях да го премисля, да се опитам да изкарам деня без да се пречупя.

Знам, че аз съм този, който си тръгна, който се отказа, но ме убива това че той дори не се опита. Винаги аз съм бил този, който допринася повече за тази връзка и това беше шансът му да покаже как наистина се чувства. Предполагам показа, просто е противоположното на това, което мислех и отчаяно исках. Нуждаех.

Знам, че Хари ме обича. Наистина. Но също знам, че ако ме обича толкова, колкото си мислех, той щеше да направи така че да разбера сега. Той каза, че няма да остави нещата така, но го направи. Частта, която най-много ме плаши е че през първата седмица се лутах из кампуса напълно изгубен. Бях изгубен без Хари. Изгубен без остроумните му коментари. Изгубен без грубите му подмятания. Изгубен без решителността и самоувереността му. Изгубен без начина, по който понякога рисуваше кръгове върху дланта ми докато я държи в ръцете си, без начина, по който ме целуваше без причина и начина, по който ми се усмихваше, когато си мислеше, че не гледам. Не искам да бъда изгубен без него, искам да бъда силен. Искам дните и нощите ми да бъдат същите независимо дали съм сам или не. Започвам да предчувствам, че винаги ще бъда сам колкото и драматично да звучи. Не бях щастлив с Натали и все пак с Хари не се получи. Може би приличам на майка си, по-добре съм сам.

Не исках да приключим по този начин – рязко и сухо. Искаше ми се да поговорим за всичко. Исках да отговори на обажданията ми, за да можем да стигнем до някакъв консенсус. Просто имах нужда от пространство, от почивка от него, за да му покажа, че не съм му изтривалка и няма да търпя да ме третира и да ме лъже по този начин. Всичко избухна в лицето ми, защото на него очевидно не му пука толкова, колкото смятах аз. Може би това е бил планът му от самото начало.

През първия ден очаквах позвъняване, съобщение или мамка му наистина очаквах Хари да нахлуе през вратата с крясъци и да направи сцена докато седяхме в трапезарията в пълна тишина, защото никой не знаеше какво точно да ми каже. Когато това не се случи, аз бях свършен. Не плаках в ъгъла, а съчувствах на себе си. Изгубих себе си. Всяка секунда беше прекарана в очакване Хари да се върне и да моли за прошка. Едва не се поддадох онзи ден, едва не се върнах в апартамента. Бях готов да му кажа бракът да върви по дяволите. Не ми пука дали ме лъже всеки ден и не ме уважава само да не си тръгва. За щастие излязох от този транс и оставих малко респект към себе си.