After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 178

Гледната точка на Хари

„Само ме чуй, окей?" – умолявам.

„Защо да го правя сега?" – пита ме той, гледайки през прозореца.

Все още не мога да повярвам, че Луи е в колата с мен. Не че му дадох голям избор.

„Защото... защото ми липсваш." – признавам.

„Липсвам ти? Просто ревнуващ, защото бях със Зейн. Не ти липсвах докато той не дойде. Действията ти са подбуждани от ревност, не от любов."

„Не е вярно. Няма нищо общо с това."

Има много общо, но той наистина ми липсва въпреки това.

„Ти не ми говореше цялата вечер, а след това излезе отвън и ми каза, че си бил прекалено зает, за да ми се обадиш. Не това правиш, когато някой ти липсва." – отбелязва той.

„Излъгах."

„Ти? Да лъжеш? Не думай. Това никога не се е случвало."

Тази вечер е опърничав.

Поемам си дълбоко дъх, за да се уверя, че няма да кажа нещо и да направя всичко по-зле.

„Нямам телефона като за начало, и се прибрах в Англия."

Луи мигновено извръща глава към мен.

„Какво?"

„Прибрах се в Англия, да прочистя главата си. Не знаех какво друго да направя." – обяснявам.

„Не отговаряше на обажданията ми."

„Знам. Игнорирах ги и толкова много съжалявам за това. Исках да ти се обадя, но не можах да събера смелост, след това се напих и счупих телефона си."

„И това се предполага, че трябва да ме накара да се чувствам по-добре?"

„Не.. но причините за това имаха смисъл за мен, както имат и все още. Искам да си щастлив, Луи."

Не казва нищо. Отново се обръща към прозореца и аз се пресягам да хвана ръката му, но той се отдръпва.

„Недей." – казва.

„Лу.."

„Не, Хари! Не можеш просто да се появяваш единайсет дни по-късно и да държиш ръката ми. Писна ми да обикалям в кръг с теб. Най-сетне съм в състояние, в което мога да живея един час без да се разрева, а ти се появяваш отново и се опитваш да ме завлечеш отново надолу. Винаги правиш така с мен от деня, в който те срещнах и ми писна да ти се давам. Ако ти пукаше за мен, щеше да ми обясниш."