After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 160

Гледната точка на Хари

Кожата му настръхва, когато прокарвам пръсти по ръката му. Знам, че му е студено, но ми се иска да вярвам, че реакцията е от части по моя вина.

Пръстите ми се увиват около ръката му по-силно, когато се размърдва в скута ми. Притискам бедрата му към мен, за да създам контактът, когото желая и от когото имам нужда. Никога не съм изпитвал такова желание към някого толкова често. Да, чукал съм много хора, но всичко беше само за тръпката, за това да мога да се изфукам след това. Никога не е било за това да бъда близък с тези хора както е с Лу. С него всичко е за усещането, за това как тези малки точици се появяват по кожата му от докосването ми, за начинът, по който се оплаква, че настръхва от мен и така е нужно да се бръсне по-често, а аз извъртам очи въпреки че го намирам за забавно. Начинът по който стене, когато захапвам устните му между зъбите си и звукът, който се чува като ги пусна. И най-важното, това,ч е правим нещо, което само аз и той споделяме. Никой никога няма да бъде толкова близък с него по този начин.

Малките му длани посягат да свалят тениската му докато аз целувам кожата на врата му, но аз го спирам.

„Нямаме много време." – напомням му и той се нацупва, което ме кара да го желая още по-силно.

„Тогава се събличай по-бързо." – настоява нежно.

Обожавам това, че започва да се чувства все по-комфортно около мен с всеки изминал ден.

„Знаеш, че не е нужно да ми се повтаря по два пъти, нали?" – отбелязвам, сграбчвам го за бедрата и го премествам на дивана до мен.

Събувам шортите и боксерките си и правя жест към него да легне преди да взема кондом и пакетче лубрикант от портфейла си на масата. Той изхлузва панталоните от краката си, тези проклети панталони. Никога през двадесетгодишния ми живот не съм виждал нещо толкова секси. Не знам защо, може би е начинът, по който го очертават, всяка божествена извивка, или може би защото мога да видя съвършения му задник през тях, но каквото и да е, обожавам ги и може би ще го накарам да ги носи докато си е вкъщи.

„Наистина трябва да ми позволиш, не искам да ползвам вече." – оплаквам се, а той кимва загледан в ръцете ми докато нахлузвам кондома.

Наистина, и ще го питам и на сутринта.

Луи ме изненадва като ме дръпва за ръката в опит да ме накара да седна на дивана до него.