After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 191

Гледната точка на Хари

„Счупи ми шибания нос!" – изкрещява той повдига глава, опитвайки се с трудност да се отскубне от захвата ми.

Чух изхрущяването така че вече знам, че съм го счупил, но количеството кръв, което изтича от носа му е притеснително.

„Предупреждавах те отново и отново последните месеци да стош далече от Луи, но ти какво направи? Целуна го, накара го да спи в леглото ти?" – промъквам се между алеите, за да го докопам отново.

Ръцете му придържат счупеният му нос, а кръвта продължава да се лее по лицето му.

„А аз ти казах, че грам не ми пука какво ми казваш." – казва той арогантно, пристъпвайки към мен. „Току що ми счупи носа!" – изкрещява.

Луи ще ме убие.

Трябва просто да си тръгна. Сега. Той заслужава да го спукам от бой, отново, но Луи ще побеснее.

„Ти по-лоши неща си ми правил, занимаваш се с гаджето ми!" – изкрещявам в отговор.

„Той не ти е гадже, а аз още не съм и започнал да се занимавам с него."

„Ти наистина ли ме заплашваш?"

„Не знам, заплашвам ли те?"

Правя още една стъпка към него, а той ме изненадва като замахва към мен. Юмрукът у се забива в челюстта ми и аз се препъвам назад и събарям дървените кутии с растения. Те падат на пода и се счуват с трясък. В яростта си той замахва отново, но този път успявам да го блокирам.

„Мислеше си, че съм някаква кучка нали?" – ухилва се той с умопомрачена и окървавена усмивка.

„Какво по дяволите?"

Продължава да се приближава към мен.

„Наистина си мислиш, че си много здрав, а?" – изкикотва се той и изплюва кърваво петно върху белите плочки на пода.

Пръстите ми сграбчват лабораторната му престилка и го аз го блъсвам в друг от редовете с растения. И растенията и ние двамата се стоварваме на пода. Покатервам се върху него. Много ясно, че няма да му дам да контролира нещата. С периферното си зрение виждам ръката му да се повдига, но докато се усетя, той стоварва една от саксиите в главата ми. Главата ми се накланя и едва не удря пода.

Саксията се чуп, а аз мигам учестено, за да вазвърна зрението си. По-силен съм от него. По-добър борец е отколкото ме накара да смятам, но няма начин да го оставя да победи.