After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 166

„Какво по дяволите трябва да значи това?" – изкрещява той.

„Знаеш прекрасно какво значи. Не виждаш двама ни с общо бъдеще."

„Кой е казал такова нещо?"

Това се очертава да бъде най-дългото пътуване в живота ми.

„Ти." – оставам спокоен.

Трябва да се застъпя за себе си и да не му позволявам да ме разколебае.

Изглежда толкова объркан за секунда, но бързо се окопитва.

„Чух какво каза на Смит, че не никога не искаш да се омъжиш за мен."

„Мамка му, разбира се, че си чул." – въздиша той.

Не казвам нищо.

„Вече знаеш какво ми е мнението за това, казвал съм ти милион пъти така че защо ти е толкова трудно да възприемеш концепцията?"

„Просто искам да знам какво точно си представяш, че ще се случи с нас двамата."

„Не знам, Луи. Каквото се случи, ще се случи."

„Това не е достатъчно добър отговор за мен." – уведомявам го.

Поне не си крещим.

„Е, трябва да бъде, защото само това ще получиш." – повишава тон.

Не крещяхме..

„Винаги правиш така! Казваш нещо такова и очакваш просто да го приема и да продължа. Това е и моето бъдеще и ако в него не си ти, тогава трябва да знам преди да изгубя още време с теб!" - изкрещявам в отговор.

„Да си изгубиш времето? Ако някой си губи времето, това съм аз!" – изкрещява той докато паркира колата.

В секундата, в която паркира, изскачам от колата без дори да изчакам да изключи двигателя. След затръшването на врата чувам стъпките от ботушите му по асфалта.

„Как можеш да казваш, че ти си губиш времето!" – обръщам се.

„Ами, определено не си ти! Просто образуваш проблем, когато очевидно няма такъв." – казва Хари и двамата влизаме в лобито.

Слава богу, че е празно. Последното, от което имаме нужда е публика.

„Не образувам проблем, опитвам се да говоря с теб за бъдещето ни, а ти просто искаш да потулиш темата."

„Смяташ, че само защото си пиян, можеш д ами говориш така?"

Влизаме в асансьора и Хари натиска бутона.