After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 116

Гледната точка на Хари

„Хей." – казвам, когато Лиам отваря вратата да вляза.

„Хей?" – отвръща той въпросително.

Пъхам ръце в джобовете си, несигурен какво да кажа или направя.

„Луи не е тук." – казва ми той и тръгва към всекидневната.

„Да.. знам. В Сиатъл е." – отговарям и тръгвам няколко секунди след него.

„Тогава.." Знам, че иска да знае защо по дяволите съм тук.

„Аз.. ъм.. ами, дойдох да поговоря с теб.. или с баща ми, искам да кажа Кен. Или майка ти." – смотолевявам неловко.

„Да поговориш? За какво?" Той взема разделителя от книгата си и започва да чете. Иска ми се да изтръгна книгата от ръцете му и да я хвърля в огъня, но това няма да ме доведе до никъде.

„Луи." – казвам тихо. Пръстите ми си играят с халката на устната ми докато го чакам да избухне в смях.

Той ме поглежда и затваря книгата си.

„Нека изясня нещата.. Луи не иска да има нищо общо с теб и ти си дошъл да говориш с мен? Или с баща си, дори с майка ми?"

„Да.. предполагам това правя." Вбесява ме.

„Окей.. и какво точно мислиш, че мога да направя за теб? Мисля, че той никога повече не трябва да говори с теб и не мога да повярвам, че още се опитваш. Мислех си, че ще си го преживял вече."

„Едва седмица е." – сопвам се аз.

„Да, седмица от изнасянето му от апартамента и криенето му от теб в хотелска стая."

„Не се е крил от мен." – процеждам през зъби.

„Ами, със сигурност не тичаше към теб. " – изсумтява той.

„Спри да бъдеш задник. Знам, че прецаках всичко, но го обичам, Лиам. И знам, че и той ме обича, просто е наранен в момента."

Той поема дълбоко дъх и потрива с ръка брадичката си.

„Не знам, Хари, това което направи е доста непростимо. Ти го унижи, а той ти вярваше."

„Знам.. знам. Мамка му, мислиш ли, че не го знам?"

„Ами, съдейки по това, че дойде тук да говориш с мен, явно си осъзнал колко сбъркана е цялата тази ситуация." – въздиша той.

„Та, какво мислиш, че трябва да направя? Не като негов приятел, а като.. знаеш.. доведеният син на баща ми."