After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 123

Отивам до банята да измия лицето си и да се стегна. Много по-спокоен съм от преди петнайсет минути и всъщност се радвам, че съм обратно тук. Въпреки всичко, през което сме минали Хари и аз, се радвам, че все пак имам безопасно място, където мога да се подслоня, в негово лице. Той е единствената константа в живота ми, спомням си, че той веднъж ми каза това. Чудя се дали го е мислел тогава. Дори и да не е, знам, че сега го мисли. Просто ми се иска да ми споделяше повече как се чувства. Ставайки свидетел на вчерашния му срив е най-емоционалното състояние, в което съм го виждал, от деня, в който го срещнах. Просто искам да чуя думите зад сълзите му.

Топлата вода отмива всички доказателства за изпълнената ми със събития сутрин. Не знам защо бях толкова емоционален заради завръщането на баща си, когато дори не знаех, че си е тръгнал. Но си мисля, че ако е било смесица между гнева ми към майка ми, неочакваното споменаване на баща ми и всичко случващо се свързано с Хари, това е причината за срива ми. Връщам се в стаята и заварвам Хари да оставя чантите ми на пода.

„Слязох да кача нещата ти." – информира ме той.

„Благодаря, наистина се надявам, че не се натрапвам." – казвам му и се навеждам да си взема някакъв анцуг и тениска. Трябва да сваля тези дрехи.

„Искам те тук, знаеш това, нали?" – казва той тихо.

Повдигам рамене и се намръщвам.

„Би трябвало да си го разбрал до сега, Лу."

„Знам го, но просто майка ти е тук и аз нахлувам с цялата тази драма и рев." – обяснявам.

„Майка ми е много радостна, че си тук, както и аз."

Гърдите ми се изпълват с радост, но сменям темата.

„Вие планирали ли сте нещо за днес?" – питам го.

„Не, мисля, че тя искаше да отиде до мола или нещо такова, но можем да отидем утре."

„Можете да отидете, аз ще намеря какво да правя." Не искам да отменя планове с майка си при положение, че не я е виждал повече от година.

„Не, няма проблем, наистина. Няма нужда да оставаш сам."

„Ще се оправя."

„Луи, какво казах току що?" – казва той раздразнено и аз го стрелвам с поглед.

Май е забравил, че вече не може да решава вместо мен. Никой не може.