After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 136

„Не мислеше, че ще остана?" – питам го и взимам ръцете му в своите.

Задавал съм този въпрос прекалено много пъти откакто го срещнах.

„Не, не и след всичко, което направих. Ти знаеш всичко." – повтаря той.

„Да.. знам." Когато изричам думите осъзнавам колко освобождаващо е всъщност.

Вече нямам опасения, че тайните от миналото на Хари, ще ни преследват. Вече не се страхувам, че някой ще пусне бомба върху мен. Знам всичко. Най-после знам всичко, което криеше. Не мога да не се замисля над фразата „понякога е по-добре да стоиш в тъмнината, отколкото да бъдеш ослепен от светлината."

Не мисля, че това се отнася за мен точно сега. Притеснен съм от нещата, които е сторил, но го обичам и съм избрал да не позволя на миналото му да ни афектира повече.

„За какво си мислиш? Имаш ли някакви въпроси относно нещата написани в писмото?" – той сяда на ръба на леглото, а аз заставам между краката му.

Той сменя позицията на ръцете ни като поставя моите длани в неговите, започва да рисува с пръсти по ръцете ми и с поглед се опитва да разчете чувствата по изражението ми.

„Не.. Иска ми се да знаех какво се е случило с Даяна.. но няма никакви въпроси."

„Приключих с това да съм такъв човек. Знаеш това, нали?" Знам, че вече му го казах, но искам да го чуе отново.

„Знам това. Наистина, бебче." – очите му срещат моите докато изрича тези думи.

„Бебче?" – повдига вежда той.

„Не знам защо го казах.." – изчервявам се.

Никога не съм го наричал нищо друго освен Хари или Хаз. Не знам защо го направих точно сега. Обичам когато той ме нарича така, но се съмнявам, че и на него му харесва.

„Не.. харесва ми." – усмихва се той.

„Липсваше ми усмивката ти." – казвам му.

Пръстите му спират движенията си.

„Твоята също ми липсваше. Не те карам да се усмихваш достатъчно." – намръщва се той.

Иска ми се да кажа нещо, за да премахна гримасата от лицето му, но не искам да го лъжа. Не ме кара да се усмихвам достатъчно и трябва да го знае.

„Да.. трябва да поработим над това." – казвам.

„Не знам защо ме обичаш."