After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 196

"Това?" - изражението на лицето на Стеф изразява мнението и за кафявата рокля. "Да, не ти ли харесва?" - питам я."Става.. просто изглежда..""Добре. Изглежда прекрасно.""Просто е толкова..""Ако не ти харесва може да потърсим нещо друго." - предлагам."Не, че не ми харесва. Много ми отива, но просто изглеждам супер странно в нея. Сякаш трябва да срежа ръкавите и да отрежа 15см от подгъва.""Можеш да го направиш, но след вечерята. Имаш 20 минути преди да трябва да тръгваш."Тя продължава да се оглежда в огледалото и усмивка се появява на лицето и. Наистина е много красива. Различна, но красива."Трябва да си сложа перука." - отмята тя от рамото си червената си коса. "Точно това каза и Хари!" - казвам и тя извърта очи."Той е такъв чеп!" - засмива се тя и влиза обратно в пробната. "Как са нещата между вас с Хари? Още ли живеете заедно?" - обажда се тя от вътре."Всичко е окей." - свеждам поглед и се радвам, че тя не може да ме види.Не съм в настроение да навлизам в дълбините на нещата между мен и него точно сега."Аз пък си мислех, че излизаш с онова момче Лиам, защото сте постоянно заедно, а и ви видях да се прибирате заедно един ден." "Лиам ми е най-добрият приятел. Нищо повече.""Хари какво мисли за това?" - тя отваря вратата, подава ми роклята, висяща на закачалката, и намества чантата на рамото си."Е, той лека полека започва да го харесва мисля. Смисъл, вече започват да се държат като доведени братя, което много радва родителите им." - усмихва се при мисълта.Забелязвам, че Хари най-сетне затопля отношенията си с Лиам и тома ме прави страшно щастлив. Щастието ми е кратковременно, защото си спомням, че Лиам си тръгва скоро, а съдейки по лицето на Стеф, тя си няма и понятие, че родителите на Лиам и Хари са женени. "Какво? Чакай.. Хари и Лиам? Родителите им? Женени? Ама нали родителите на Хари са в Англия? Баща му нали е умрял?""Ъмм.. не точно."Не виждам защо хората да не знаят, че родителите на Хари и Лиам са женени на този етап.Защо би казал, че баща му е мъртъв?"Значи не са доведени братя? Объркваш ме." - засмива се тя. "Доведени братя са и бащата на Хари е тук. Той е ректора." "Ректорът? На ВЩУ?" - очите и се разширяват от изненада.Ако бях разгласил тази информация преди няколко месеца, Хари щеше да ме ругае 10 часа, но сега толкова неща са се променили, той е различен. Вече не държи толкова даа подържа имиджа си на лошото момче, на което не му пука за никого. Какво ще се промени?"Да." - прехапвам устни."Мили боже!" - тя цялата трепти от очудване. "Дамм." - не знам какво да кажа, но май трябва да пиша на Хари."Това е толкова забавно! Баща му сигурно е бесен какъв се е пръкнал синът му!" - Стеф се залива от смях, а вътрешното чувство да защитя Хари ме обзема."Хари не се е 'пръкнал' такъв, че да кара баща му да се чувства така." "Изключват го, а вероятно ще отиде и в затвора, а баща му е шибания ректор! Той трябва да е бесен!" - ухилва се Стеф."Няма да влезе в затвора и баща му прави всичко възможно да не го изключат." - раздразнението в гласа ми е осезаемо."Шегувам се.. Е, не точно. С Хари сме приятели от повече от година, а аз го храня, защото той прави същото с мен, та няма причина да се превръщаш в негов цербер." - увива тя ръка около раменете ми.Знам, че тя не казва тези неща със злоба, но ми писва от това всички да говорят за Хари негативно. Той вече достатъчно сам се упреква и не виждам причина баща му да му е ядосан за това какъв е.Главоболието ми се върна с пълна сила благодарение на устатата ми приятелка."Не съм." - казвам докато приближаваме касите."Напротив! Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще ми откъснеш главата! Доста си се променил от онзи ден, в който влезе за първи път в общежитието с нос, вирнат до небето. Гордея се с теб." Стеф бръква в чантата си и изважда цяла шепа омачкани банкноти, за да плати за роклята си."Така е." - усмихвам се и решавам да пренебрегна коментара и, че съм бил надут."Така става като си близък с Хари. Ще се калиш." "Както и да е. Как са нещата между вас с Тристан?" - сменям темата."Добре! Много добре. Обсъждаме дори да се преместим в Батън Рог догодина." "Наистина?""Да. И двамата можем да се дипломираме в Щатският университет на Луизиана, а те имат арт курс, който проучвам в момента." "И той просто ще дойде с теб?""Да. Е, искам да кажа, ако до тогава все още сме заедно, разбира се че ще дойде.""Оу.""Добре ли си? - тя протяга ръка и ме хваща за рамото."Да, да." - вече и казах достатъчно за бащата на Хари и Лиам и не смятам да и споделям и за Сиатъл.На никого не съм казвал за Сиатъл. Дори на Лиам. Единствените хора, които знаят са колегите ми във "Ванс" и Зейн. Казах на Зейн."Нещо против ЛЩУ ли имаш или така ми се струва?""Не, просто се сетих за един проект, с който трябва да се захвана." - ужасен съм в измислянето на лъжи."Хм.." - осъмнява се тя, но решава да остави нещата така.Стеф започва да ми разказва за новата татуировка на Тристан и как тя самата имала час утре преди някакво парти."Трябва да дойдеш с мен. Може и ти да си направиш една." - пошегува се тя."Ъммм.. не, благодаря." - засмивам се."Защоо? Ще ти отива с татус. Може би усмихнато личице?" Смътно си спомням, че казах това на някого веднъж, но май не беше Стеф. Пиян, бях толкова пиян онази нощ, че не си спомням. На кой го казах?"Не, без усмихнати лица за мен." "И все пак трябва да дойдеш. Липсваш ми! Вземи и Хари. Трис също ше бъде с мен."Начинът, по който го нарича Трис ме кара да се усмихна и аз кимам положително. "Ще го питам.""Не, ше му кажеш. Ще му кажеш, че ще се видим там." - усмихва се тя и ме прегръща. "Окей." - съгласявам се и се отдръпвам. " Благодаря ти, че ме спаси. Ще ти пиша да ти разкажа как е минало." Тя се изгубва в тълпата, а аз се обаждам на Хари и започвам да обикалям из мола да намеря нещо и за себе си. Иска ми се да му бях позволил да дойде и да беше изчакал в колата докато свършим със Стеф. Не, че щеше да ме послуша. Хари не вдига за това пъхам телефона си обратно в джоба и се връщам в Macy's.Гледната точка на Хари"Къде е Луи?" - пита Лиам в момента, в който прекрачвам прага у тях."В мола. И аз се радвам да те видя." - извъртам очи у сядам в другия край на дивана.Той ме игнорира и забива поглед обратно в учебника си. Каква изненада."Баща ми тук ли е?""Да. Горе е, мисля."Кимвам и се изправям на крака. Ботушите ми са оставили петно на ужасния бял килим и аз се опитвам да го изтрия с помощта на ботуша, ни правя нещата още по-зле. След като се двоумя дали да го изчистя или да го оставя така, решавам просто да забравя за него, защото кой по дяволите слага бял килим във всекидневната си? Хора, които искат мръсен килим, ето кой. Проверявам първо в офиса и с радост откривам, баща си зад бюрото. Не защото го виждам, а защото не ми се търси из цялата къща. "Хари?" - гласът му е пропита с изненада. "Кой друг? Сядам на стола пред него, а той кликва още няколко пъти с мишката преди да ми обърне внимание."Имаш ли нужда от нещо?""Не точно. Дойдох да взема боклуците на Луи. Той се прибира у дома." - казвам му като се уверявам, че съм наблегнал на всяка дума."Това да се чува. Ще ми липсва." "Това СЕ чува. Нали няма да се опиташ да го спреш?""Защо би си мислил такова нещо?" - обляга се той на кожения стол."Защото изглеждаш доста убеден, че трябва да го държиш тук. Далече от мен.""Няма такова нещо, сине.""Напротив. Винаги имаш какво да кажеш относно връзката ни.""Казвам само неща, които трябва да бъдат казани за ваше добро. Аз не съм заплаха за връзката ви и това е най-големият ти проблем. Ти виждаш всекиго като заплаха относно него.""Защото е вярно. В повечето случаи.""Е, не и в този случай. Аз никога не бих застанал помежду ви. Позволявам му да остава тукз защото всички в тази къща обикнаха това момче, а той няма роднини наоколо, където да отиде, когато ти оплескаш нещата." "Той няма нужда от никого освен мен." Кой си мисли, че е той, да ми дава сватовнически съвети?"Грешиш. Той има нужда и от други хора, има нужда от семейство и приятели. Споделил е малко с Карън за проблемите с майка си и това колко ужасен е бил баща му..""Защо би казал това на Карън?""Защото, Хари, той има нужда от подкрепа. Не е здравословно да общува само с теб.""Ти пък какво знаеш за здравословно общуване? Шиб.." - спирам преди да съм го наругал."Аз научих много от грешките си и ти трябва да направиш същото." - казва той, пренебрегвайки моментния ми изблик."Опитвам се." - дойдох тук да питам за изключването ми, а се озовах в центъра на прочувствен разговор с баща ми.Това е неудобно, страшно неудобно."Е, когато прецениш, че се опитваш силно, опитвай се още по-силно."От компютъра му се чува "пинг" и той се обръща към екрана."Чул ли си нещо за.. знаеш, за изключването?" "Не. Не още. Правя всичко по силите си.""Всичкото ти, никога не е било достатъчно." - думите ми се отронват преди да се усетя и аз забивам поглед в пода."Съжалявам." - казвам и той кимва.За задник, има доста голямо търпение."Отивам да взема нещата на Луи." - освобождавам се от стаята, която през последните трийсет секунди се е свила неимоверно.Когато стигам до вратата се обръщам да се извиня отново, но разочарованата физиономия на лицето на баща ми изсмуква думите ми и аз тръгвам по коридора колкото се може по-бързо.Къде по дяволите е Луи. Излязох един час след него, а все още го няма. "Не е здравословно да общува само с теб."Това са глупости. Той общува с Лиам постоянно, а сега е на шопинг със Стеф. Баща ми не знае за какво по дяволите говори. Дразня се, че говори с Карън за родителите си, когато едва говори с мен за това. Случило ли се е нещо с баща му напоследък? Майка му каза, че сега живее по-близо. Дали се е опитал да се свърже с него? По-добре това да не е така, защото се кълна, че....Мислите ми са прекъснати от смеха на Луи на долния етаж. Той е тук и като малко дете на Коледа правя огромни крачки, за да стигна до него по-бързо. Не отдавна се видяхме, но с оглед на положението помежду ни, всяка секунда се дели."Добре ли си?" - пита той засмян."Аз? Да, добре съм." - не планирах да ме види как препускам надолу по стълбите като шибан идиот."Беше толкова забавно! И те преследваха мъжа навън!" - казва Луи и Лиам се засмива заедно с него.Ще ми се Лиам да се разкара и аз да съм този, който го кара да се смее така. Не да се разкара за дълго, както се очертава, а само да излезе от стаята. Много ме дразни. Божичко, баща ми е прав. Ядосвам се, че се смее с Лиам. Неговият приятел. Не го виждам като заплаха, а просто искам цялото му внимание за себе си.Може би трябва да поработя над това."Взе ли си нещо ново?" - питам го аз."Да, даже много неща. Повечето мога да нося като отида в.." - погледът му се забива в стената и той пристъпва от крак на крак."Като отидеш къде? На работа?""Да." - казва той с едва доловима усмивка и поглежда към Лиам, който отново е забил поглед в учебниците."Хайде да вземем нещата ти и да си ходим.""Не трябваше ли ти да направиш това?" - пошегува се той. В очудващо добро настроение е за някой, който е пазарувал с часове. Няма да коментирам, защото искам да видя пълните му устни да се оформят в усмивката, на която не мога да се наситя, искам да чувам смеха му и да гледам как очите му почти се затварят, когато се смее прекалено силно. "Няма да кажеш нищо?" - повдига той вежди."Ъмм... не сега." - отговаря и се връщам горе до стаята, в която той беше отседнал. "Какво му става?" - чувам Лиам да пита и бързо "Не знам." отговаря Луи и ме последва горе."Трябва да поговорим." - казва той и затваря вратата зад гърба си.Преди пет минути се смееше. Пак ли направих нещо?"Окей.. за какво? - взимам куфара му от дрешника и започвам да събирам дрехите му вътре."Не искам да ми се ядосваш, окей?" Мамка му.."Видя ли го?" - опитвам се да държа гласа си под контрол, но той излиза напрегнат и страшно пресилен."Кой?.. Не! Бях със Стеф и след това обикалях сам." "Тогава защо бих ти се ядосал?" Ципът закача и аз започвам да го дърпам докато най-сетне Луи идва и леко го поправя."Защото говорих със Стеф и и казах някои неща за теб, които не знам дали си окей да казвам.""Какво неща?" - поглеждам го, а той моментално се изчервява под погледа ми."Че ти и Лиам сте доведени братя.""Това ли било?"Облекчение се разлива в мен.Не ми пука дали тя знае. Не ми пука какво мисли тя. Вече не."И ше баща ти е ректора.""Лу.." - въздишам и сядам на ръба на леглото."Знам, съжалявам! Забравих, че не знае, а заговорихме за това и не знам как да лъжа."Не съм доволен от това, че и е казал, защото щом Стеф знае, значи знае и Тристан, Теса, Найл, Зейн и Джейс. Не искам никой да знае лични неща за мен, а това е прекалено лично. "Защо изобщо сте говорили за мен? Знаеш, че не обичам хората да ми се месят в личния живот."Луи се приближава, застава между краката му и увива ръце около шията ми. Едва не забравям за какво се предполага, че трябва да съм му ядосан." Знам, но тя ми задаваше всички онези въпроси й просто не знаех как да отговарям освен да кажа истината.""Защо е задавала въпроси?""Не знам... Пазарувахме, а хората това правят докато пазаруват." Той повдига рамене, а аз поставям ръцете си на бедрата му, точно под дупето, и го повдигам на скута си. Той ахва и се замесва, когато лягам назад върху матрака и го повличам със себе си. Косата му ме гъделичка и аз я побутвам докато най-накрая той повдига глава и ме поглежда. "Не си ми ядосан?" - пита ме той нежно."Малко, но не мога и да очаквам от теб да лъжеш предполагам.""През целият път до тук се притеснявах, че ще откачиш като ти кажа." - признава Луи."Опитвам се да спра с това." - казвам му и поставям ръце на кръста му докато той ме е възседнал през кръста."Виждам това." - възнаграден съм с красива усмивка. "Има още нещо, за което искам да поговорим." - добавя той и осанката му се променя моментално."За него ли?" - той знае кого имам в предвид."Не! Господи, ще престанеш ли да предполагаш, че всичко е свързано с него?" - намръщва се Луи."Добре.. извинявай. Хайде да говорим за това по-късно." "Винаги казваш това, но.." - прекъсвам го с лека целувка в ъгълчето на устните му и физиономията му се смекчава."Шшш... Бебче, ще говорим за това като се приберем вкъщи." Щом не се отнася до Зейн, значи не е спешно, а сега искам само да го целуна, да се насладя на това как е седнал върху мен."Какво предлагаш да правим щом няма да говорим?" - пита той с палава усмивка."Говорех за събиране на нещата ти, перверзник такъв." - казвам с насмешка и същевременно повдигам бедра към него."Аз също." - усмихва се той и понечва да се изправи.Няма как да стане, Лу.Дръпвам го нежно за ръцете, за да го върна обратно върху мен, но той се изнизва от захвата ми."Лу.." - изхленчвам. Буквално."Хари." Раздава го тарикат днес и аз обожавам, когато е в такова настроение."Върни се в леглото.""Няма." - отстъпва назад."Луи, върни се в леглото и си свали дрехите.""Така не се говори с джентълмен, господин Стайлс." - хуморът в очите му е заразителен.Това ми прави той. В един момент ме побърква, а в следващия ме кара да се смея като ученик."За съжаление не съм срещал такъв." - повдигам рамене и продължавам, "Така че си сваляй дънките, за да не се налага да го правя аз."Наистина го искам в леглото в момента."Не. Можеш да почакаш докато се приберем. А и няма да правим секс докато баща ти е в съседната стая, а и вече му търси презерватив тази седмица." - прошепва той."Защо шептиш?" - питам аз също толкова тихо."Би ли ми помогнали да събера нещата, за да си ходим по-бързо?""Нетърпелив, а?""Не, но ти си." - усмихва се той и кимва към издуващия се цип на дънките ми.Игнорирам останалите му протести и подмятания и продължавам да пъхам неща в малкия куфар. Не ми пука, че иска всичко да ми е подредено и сгънато. Радвам се само, че се прибира у дома при мен.