After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 158

„Какво си облякъл?" – пита ме той и отстъпва назад, за да ме огледа.

„Дрехи за йога." – повдигам рамене.

Спомням си първият път, когато носих анцуг пред Хари и грубите подмятания, които правеше той, а анцугът дори не беше толкова тесен.

„Завърти се." – инструктира ме той и се оглежда наоколо да се увери, че коридора е празен.

„Какво? Не."

„Луи, завърти се." – нарежда ми отново.

„Няма да го направя." – група баскетболни играчи минават покрай нас от дясно и Хари извърта очи победен.

„Е, какво чакаш? Хайде." – казва той, задърпвайки ме надолу по коридора.

Нарочно върви малко зад мен и изведнъж ми се приисква да се върна в десети клас, когато момичетата връзваха пуловери на кръста си да се прикрият.

„Ще ти трябват още от тези панталони." – гласът му е тих.

Засмивам се леко и хващам ръката му, за да върви до мен, а не зад мен.

„Нали няма наистина да практикуваш йога." – колкото и да се опитвам да си представя Хари в някоя поза, просто не се получава.

„О, напротив."

„Не знаеш какво е йога, нали?" – питам го, когато влизаме в стаята.

„Да, Луи. Знам какво е и ще го практикувам заедно с теб." – изсумтява той.

„Защо?"

„Няма значение защо, просто искам да прекарвам повече време с теб." – отговаря.

„О." – не съм убеден в правдоподобността на обяснението му, но все пак очаквам с нетърпение да го видя в часа по йога, а и малко допълнително време, прекарано с него няма да ми навреди.

Инструкторката е седнала на жълта постелка в центъра на стаята. Къдравата и кестенява коса е събрана в разбъркана топка отгоре на главата, а тениската и с флорални мотиви прави добро първо впечатление.

„Къде са всички?" – пита ме Хари докато аз взимам зелена постелка от рафта до стената.

„Подранили сме." – подавам му едно синьо килимче, а той го оглежда преди да го стисне под мишницата си.

„Разбира се." – усмихва се саркастично и ме последва до предната част на стаята.

Понечвам да постеля килимчето си точно пред инструкторката, но Хари протяга ръка да ме спре.