After 2 (Larry Stylinson), българска версия

Глава 104

Пътят до дома ми е познат и лесен въпреки обилния снеговалеж. Насилвам се да извадя всички крясъци, буквално крясъци, в малката си кола преди да пристигна в родния си град. Крещенето е много по-трудно, отколкото си мислех, особено когато не чувствам, че трябва да крещя. Бих дал всичко да върна живота си до първия ден в университета, щях да послушам майка си и да сменя стаята си. Майка ми беше разтревожена, че Тристан ще бъде лоша компания. Само ако знаехме, че всъщност къдравото грубо момче ще бъде с лошото влияние. Че ще вземе всичко в мен, ще го завърти наоколо и ще го накъса на малки парченца и ще го разпилее навсякъде вместо да зашия обратно парчетата.

През всичкото това време съм бил само на два часа разстояние, а сякаш са много повече. Не съм се прибирал вкъщи откакто тръгнах заради Хари. Ако не бях скъсал с Натали, щях да се прибирам много по-често. Насилвам се да спра да мисля за нея, защото ще рухна отново. Очите ми остават фокусирани върху пътя, когато минавам покрай къщата на Натали и отбивам в двора на майка ми.

Когато стигам пред вратата не съм сигурен дали да почукам или не. Странно е да почукам, но не се чувствам и достатъчно удобно просто да вляза. Как се промениха нещата откакто тръгнах за университета?

Решавам да вляза. Майка ми е застанала до кафявото кожено канапе напълно гримирана, рокля и токчета. Всичко си е същото – чисто и подредено. Единствената разлика е това, че изглежда по-малко може би защото снощи останах в къщата на Кен. Къщата е топла и познато ухание на канела нахлува в обонянието ми. Майка ми е обсебена по ароматизираните свещи и има по една във всяка стая. Събувам се на вратата, знаейки, че майка ми няма да иска сняг по полираните и подове от масивно дърво. Къщата е малка и не е от най-привлекателните отвън, но отвътре е декорирана добре. Майка ми е направила всичко възможно да прикрие хаоса в брака си като добави малко боя и цветя.

„Искаш ли кафе, Луи?" – пита тя преди да ме прегърне. Получил съм пристрастеността си към кафето от нея.

„Да, моля." – казвам през тракащи зъби.

Следвам я в кухнята несигурен как да започна разговор.

„Та, ще ми кажеш ли какво се случи?"- пита тя и сяда на малката кухненска маса.

Поемам си дълбоко дъх, отпивам от кафето си и отговарям. „Хари и аз скъсахме."