When everything disappears

Chapter 11

- Брук! - провикна се Луи от другата половина на стаята.Хотелската стая в Австралия, бе доста по-голяма ,затова с Луи споделяхме една.Беше разделена на две, така че и двамата имахме собствена част.

- Какво,Луи? - провикнах се обратно ,докато гледах повторенията на "Приятели". Mомчетата се бяха прибрали от интервю преди няколко часа.

- Ще излизаш на среща с гаджето си. -  имформира ме Луи ,като подаде част от главата си в моята стая.

- Не,той трябва да ме пита. Не може да ти каже ,да ми кажеш! - отговорих твърдо ,като скръстих ръце и погледнах към брат си. Той извъртя очи и започна да ровичка из телефона си. - Какво ще правиш довечера?
- Ще ходя на парти! - отговори весело Луи.
- О,боже! - промърморих тихо и отново се фокусирах върху екрана на телевизора. Чух как Луи излезе от стаята. Минути по-късно на вратата се почука. Беше Найл.

- Хей! -  ухили се той. Усмихнах му се и му направих знак да влезе.Найл седна на дивана до мен и се загледа в телевизора за кратко. - Какво ще кажеш да излезем довечера?
- Добре. Къде ще ходим? - попитах, като насочих погледа си към него. Русата му коса бе небрежно разрошена,искаше ми се прокарам пръстите си през нея.Не Брук,не можеш.Това са просто хормони.

- Ъъ, на вечеря? Всъщност в хотела има наистина приятен ресторант,така че може да отидем там. - предложи Найл,леко притеснено. Беше наистина очарователен.
- Звучи добре. По кое време трябва да съм готова?
- Около шест? - Найл се изправи.
- Ще се видим в шест, тогава! -  повдигнах палеца си в знак на съгласие.Найл се усмихна ,преди да напусне.Изчаках, докато чух затварянето на вратата, което значеше че е тръгнал. - Луииии! -  провикнах се силно.
- Какво? Какво има? Нещо лошо ли се е случило?! - запъхтяното момче влезе в стаята ,като се оглеждаше  за нещо нередно. Аз, лежаща на пода заобиколена от локва кръв, предполагам.

- Първата ми среща ще е след три часа!
- Не е първата ти среща...Оу, да така е,предполагам. - каза объркано Луи.
- Кога беше моята истинска първа среща и с кого беше? -  попитах внезапно, осъзнавайки ,че това е един от многото важни моменти, които не помнех.

- Тъкмо беше навършила 16 и беше с момче на име Питър. -  имформира ме Луи, като се усмихна леко.
- Защо ли ми се струва, че е била ужасна благодарение на теб?
- Е, може би съм го ударил леко, когато се опита да те целуне за лека нощ пред входната врата... -  каза невинно той.
- О,Боже. Мисля, че не беше нужно да разбирам за това.Но Луи срещата ми е след по-малко от три часа, а аз дори не знам какво да облека! - бях леко притеснена.
- Успокой се. Имам план! - усмивка се появи на лицето на брат ми. Той извади телефона си и го доближи до ухото си. - Лу ,хей, можеш ли да дойдеш в стаята ми? Спешно е. Да, ще кажа на Хари да се грижи за Лукс. Благодаря ти! - Луи приключи разговора и ми се усмихна отново.
- Лу Тийсдейл? - попитах ,като си спомних, че се запознах с нея миналата вечер. Луи кимна и ме заведе в другата стая, след което отново отиде в моята и се върна с ръце пълни с дрехи от гардероба ми.
- Къде ще те води Найл?
- На ресторант. Луи ;сигурен ли си, че имаш приятелка? - подразних го аз.
- Спри. Искаш ли да ти помогна или не?
- Съжалявам, съжалявам. Имам нужда от теб! - засмях се ,като се чу звънене. Луи отиде до вратата и направи път на русото момиче.
- Какво е спешно? - Лу попита.
- Бруклин има среща, след по-малко от три часа. Това ще е първата и среща, е поне за нея. - той се опита да обясни. - Но аз ще излизам със Зейн. Чао, забавлявайте се!
- Ъъ, чао? - промърморих ,след като Луи вече тръгна.
- Добре, среща. С Найл? Трябва да те приготвим. Луи ти избрал хубави дрехи! - каза Лу, докато оглеждаше дрехите, които по-големият ми брат остави върху дивана.След като избрахме комбинацията, Лу ме заведе в банята. - Найл няма да те познае!

*Гледната точка на Найл*
- Един момент! -  чу се звънливият глас на Бруклин. Поех си дълбоко въздух. Дали това, че и купих цветя бе прекалено? Какво пък, ще я накарат да се усмихне. Цветята винаги я караха да се усмихва.
- Здравей Найл! Забавлявайте се!Чао! -  Луи Тийсдейл отвори вратата и ми се усмихна широко преди буквално да побягне.Влязох в стаята и видях как Бруклин се придвижваше към мен. Изглеждаше просто зашеметяващо. Сините елементи в роклята и подчертаваха красивите и синьо-зелени очи. Кестенявата и коса падаше свободно по раменете и, точно както я харесвах. Беше си сложила съвсем лек грим, който подчертаваше нежните и черти. Мисля, че бях забравил как се диша.
- Ъ да, съжалявам не ми се искаше да съм така днес. Хубавото е, че след само ден ще ходя мога да ходя  единствено с патерици, не с това ужасно нещо! - каза Бруклин, като няколко сълзи се спуснаха по лицето и.Усмихнах се и избърсах сълзите и.
- Тези са за теб! - казах мило, като подадох сините виолетки на Бруклин. Тя ги пое и се усмихна широко.
- Благодаря, това е наистина сладко! Изчакай, ще ги занеса в кухнята. - Брук се усмихна отново, преди да тръгне към другата стая. Последвах я и видях как тя ги постави във ваза.Видях как лека усмивка се прокрадна между устните и.
- Готова? - попитах. Бруклин просто кимна.

***

- Благодаря ти, че ме изведе навън. Наистина се забавлявах. Беше прекрасна първа среща! - каза Брук, когато бяхме пред вратата на стаята и с Луи. - Но може ли да те попитам...каква бе истинската ни първа среща? - въпросът и ме шокира леко.
- Ъм, беше перфектно. Освен, че Луи ни следеше през цялото време!
- Той е правил това? - тя се засмя. - Може...може утре да се видим и да ми разкажеш повече за това?
- Бих се радвал! - сърцето ми забърза ритъма си при нейните думи.
- Е ,ще се видим утре тогава! - Брук се усмихна,но сякаш искаше да каже още нещо.Поколебах се за секунда преди да попитам.
- Мога ли...мога ли да те целуна?
- Мхм... - прошепна тя с лека усмивка.