When everything disappears

Epilogue

- Моли! Излез оттам! - въздъхнах в раздразнение и сложих кичур коса зад ухото си. Малката три годишна русокоска просто се изкикоти закачливо.
- Тя е толкова палава, мисля, че го е взела от майка си! - Найл се засмя зад мен.
- Не, по-вероятно е да е от баща й! - въздъхнах аз.
- Хей! Хей, познайте какво! - Моли започна, докато упорито дърпаше подгъва на блузата ми.
- Какво, миличка? - усмихнах се малката госпожица.
- Аз...аз...Е, забравих! - момиченцето буквално избухна в смях.
Найл се наведе към Моли, усмихвайки й се, виждаха се игриви пламъчета в сините му очи.
- Знаеш ли, какво се случва с момиченцата, които забравят?
Думите на Найл отключиха спомен в съзнанието ми. Дори да бяха минали доста години от 'инцидента', както ние го наричахме това, все още бе деликатна тема. Найл забеляза това и се усмихна извинително.
- Когато големите момичета забравят...те винаги имат някой като мен, който да се грижи за тях. Но когато малките момченца забравят... - Найл завърши и се приближи към момиченцето, намигвайки.
Сините очички на Моли се разшириха, щом момчето я докосна. - Н-не, не и гъделичкащото чудовище!
- Да, точно така, гъделичкащото чудовище. То харесва малки момиченца, особено, ако се казват Моли! - продължи Найл,а русокоската побягна, пищейки.
- Не плаши дъщеря ми, Хоран! - чу се познат глас, което накара Найл и мен да отправим погледи към двойката, стояща до вратата.
- Не съм си го и помислял, Томо! - отвърна обратно приятелят ми. Момиченцето се изправи, готова да прегърне баща си.
- Тате! Тате! Тате! Чичо Найл ме гъделичкаше! - обясни Моли и обви ръчички около врата на Луи.
- О, наистина? - Луи се усмихна, оставяйки дъщеря си долу. - Като това?
Моли изписка. - Да, тате, спри да ме гъделичкаш!
Найл и Луи излязоха на двора, за да може русокосото момиченце да им покаже колко високо може да скача. Елинор се настани на дивана до мен, проследявайки съпруга си с поглед, след което отново насочи вниманието си към мен. - Е, как беше тя?
- Брилянтна, както винаги. Ако оставим на страни факта, че когато я гоним ни се изплъзга като сапун! - засмях се.
- Скоро и ти ще имаш такова дяволче! - Елинор се усмихна и погледна към голямото ми коремче. - А и вече си напълно подготвена за майка!
- Между другото вчера разбрахме пола! - казах тихо. Видях развълнуваното изражение на Елинор.
- И?
- Е изглежда, че нашият малък ангел Девин ще си има братче скоро! - информирах я аз .Ел запляска с ръце щастливо.
- Найл трябва да е много развълнуван! - приятелката ми се засмя весело.
- О, повярвай ми, той е. Вчера свиреше на китарата, докато обикаляше наоколо развълнувано. Сякаш очаква, че веднага щом бебето се роди то ще започне да пее песен на One direction! - засмях се, но след секунда премислих думите си.
- Лу и аз си говорихме за това на вечерята. Минаха точно четири години от последния им концерт. Това е откачено, нали ? - попита Елинор, взирайки се в пространството, докато вероятно си мислеше за всички неща, случили се с животите ни през последните десет години. Двадесет и осем не звучеше толкова много, но може да се случи много през периода от осемнадесет и двадесет осем години.
- Знам, че на Найл му липсва много. Скоро гледахме Up all night тура. Беше емоционално! - отвърнах аз. Изведнъж въздухът се сгъсти. - Но не бих заменила последните години за нищо на света!
- Съгласна съм! Знаеш ли, Зейн ще се връща за уикенда, трябва да се съберем за барбекю или нещо от сорта. - предложи Елинор.
Аз кимнах в съгласие. - Определено. От това, което чух, той наистина се наслаждава на живота в Хавай. Всъщност това беше всичко, от което той се нуждаеше щом се раздели със Самър.
- Като заговорихме за Самър...говорила ли си с нея напоследък? - приятелката ми попита и събра вежди.
- Последния път, когато говорих с нея беше на турне с онази нова кънтри певица, не мога да си спомня името и точно сега.
- Самър и Зейн бяха перфектни един за друг. Проблемът бе, че Зейн беше готов за нещо повече, а Самър - не.Е, предполагам всяка връзка трябва да претърпи катастрофа.
- Любовта не е перфектна. Ти го знаеш, аз го знам. Надявам се, че Зейн не го е преживял много тежко.
- Хавай му се е отразил добре и поне Луи така ми каза.
- Да, Лиам се обади на Найл онзи ден...те си говориха за това. Анди, Лиам и децата са го посетили миналия месец. - усмихнах се, наистина ми липсваха тези разговори.
- Какво за Хари? Как е той, Роузи, Макензи? - попита Елинор.
- Роузи и аз говорихме по скайп миналата седмица. Макензи е доста палава и мисля, че ти, Роузи и аз имаме нужда да отскочим до Ню Йорк за женски ден. - предложих, а Ел кимна веднага.
- Скъпа, готова ли си да тръгваме? - попита ме Найл, щом влезе в стаята. Кимнах и поех ръката му, изправяйки се от дивана.
- Луи знае ли? - Елинор се усмихна развеселено, сменяйки предишната ни тема.
Преди да отвърна се появи Луи.
- Че ще имам малък племенник скоро? Да, Найл тъкмо ми каза! - Луи се опита да бъде спокоен, но широката усмивка на лицето му си личеше ясно.
- По-добре да тръгваме. - каза Найл след кратка тишина.
- Е, ще ви видим на утрешната среща на семейство Томлинсън. Физи има ново гадже и ще го доведе да се запознаем. Лоти го харесва, но аз мисля, че има нужда от речта на брат ми! - усмихнах се и намигнах на Луи, който се засмя.
- Карайте внимателно и благодаря още веднъж! - Елинор се усмихна, щом Моли се залепи за крака й.
Найл и аз напуснахме къщата, пръстите ни се преплетоха.
- Нямам търпение ние да им оставяме да гледат нашите деца ! - въздъхна Найл, докато ми помагаше да се кача в колата. Той остави целувка на челото ми, затвори вратата и се качи от другата страна.
- Не знам дали е безопасно да оставяме децата си на Луи! - засмях се, поглеждайки към вече порасналото си коремче. Чувствах се истински щастлива.
Найл погледна към мен.
- Боже, Брук. Всеки ден си припомням защо те обичам!
- Защото не вярвам на брат си? - засмях се аз.
- Не, защото си толкова красива и добра, дори още не мога да осъзная как се съгласи да си моя!
- Е, това ще си остане мистерия до края...Но по някаква откачена, не знайна причина...те обичам, Найл Джеймс Хоран!
~
Паметта е странно нещо. Всъщност е нещо, което всеки има. Но не винаги е добро качество, понякога спомените могат да те преследват дори в съня ти. Като засрамващи неща, неловки моменти, нещо, което не е трябвало да бъде казано.
Един вид е забавно това, че аз си помня неща, които не съм помнила. Но знам, че да си пропуснал няколко години от живота си е ужасно, затова ще използвам думите от една песен на групата - Живей, докато сме млади. Не трябва да се фокусираме върху правилните и грешните неща в живота си, трябва просто да живеем и да превръщаме всички онези прекрасни мигове, прекарани с точните хора в спомени.