When everything disappears

Chapter 30

Стоях пред голямото огледало, опитвайки се да разбера дали това беше правилната рокля или не. Чух тихо почукване и веднага извърнах глава към вратата. След секунда в стаята влезе Елинор, която се приближи до мен, оглеждайки всеки детайл от облеклото ми.
- Обожавам тази рокля, невероятна е! Трябва да ми я заемеш някой път. - установи тя след минути.
- Мислиш ли, че Найл ще я хареса? - поколебах се, оглеждайки роклята с несигурност.
- До колкото знам Найл харесва теб и честно казано не смятам  че се вълнува от облеклото ти. Ти си красива всякак. Разбери го! - каза Елинор, пристъпвайки към мен за прегръдка.
- Просто, Найл е перфектен. Той е незрял и леко перверзен на моменти, но е просто страхотен. Напоследък започвам да мисля, че не го заслужавам, знаеш? Той е тази голяма поп звезда с голямо сърце, грижовен е и се държи с мен като с принцеса. Не заслужавам някой като него, особено след всичко това, на което го подложих през последните четири месеца. Не помнех нищо,не говорех с него, целунах един от приятелите му и на практика избягах щом разбрах, че сме щели да имаме дете. Сякаш. .аз му направих ужасни неща, а той приемаше всичко с усмивка. Той ще ме приближи към себе си, целувайки челото ми и казвайки ми, че всичко ще е наред и, че ме обича. Аз просто не го заслужавам, но се опитвам... - извиках буквално, хвърляйки се върху мекото си легло, опитвайки се да не заплача.
- О, Брук! - въздъхна брюнетката тъжно. - Трябва да говориш с Найл за това. Всеки има недостатъци, повярвай ми. Приятелят ти не приема нещата толкова лесно, колкото смяташ. Луи и Найл са си говорели за това. Той наистина те разбира и просто не иска да те притиска или още по-малко да те плаши. Просто говори с него, сигурна съм, че ще помогне. - прошепна ми Елинор, правейки въртеливи движения по гърба ми.
- Трябва да се приготвя. Ще говоря с него довечера, обещавам. - усмихнах се леко.
- Ще ти помогна. Мога да те накъдря? Имам нова маша за изпробване - "момичето стана от леглото, подавайки ми ръка.Поех я, следвайки приятелката си в другата стая. Веднага щом машата загря, Елинор започна да къдри всеки кичур от косата ми. - Найл няма да разбере от къде ще му дойде!

***

- Той е във всекидневната и по-добре да побързаш, защото мисля, че Луи отново ще се прави на големия брат! - имформира ме Елинор, бутайки ме към вратата. Благодарих и набързо, след което влязох в другата стая. Русокосото момче беше с гръб към мен, така че го потупах по гърба, за да ме забележи.
- Какво по...Оу!Брук, това си ти! - Найл ме погледна с объркване.
- Е, аз бях права. Наистина не разбра от къде му дойде! - извика весело брюнетката, правейки опити да избута приятеля си от стаята. Луи веднага започна да протестира, измисляйки си глупави извинения да остане. - Остави протестите на Джими, хайде.
Момчето спря за малко, поглеждайки Елинор изненадано. - Ти не...
- Хей! Не ме наранявай, спри! Беше шега! - извика момичето, щом Луи започна да я гони.
- Мисля, че е по-добре да тръгваме!  - предложи Найл, извивайки устните си в усмивка. - Между другото мога ли да кажа, че изглеждаш зашеметяващо?
Погледнах надолу към роклята си в опит да прикрия червените си бузи. Черната рокля без презрамки стигаше малко над коляното ми. - Прекалено официална ли е?
- Перфектна е! По-добре да побързаме, резервация е в пет. - кимна Найл, преплитайки пръстите ни. Заедно си направихме път към изхода, където ни чакаше колата. Русокоското ми помогна да се настаня на задната седалка преди да започне разговор.
Очите ми бяха отворени широко заради шегата, която каза, когато пристигнахме пред първокласен ресторант. Влязохме вътре като се настанихме на маса за двама. Сервитьорката ни донесе меню преди да тръгне.
- Добре ли си? - попита Найл, който забеляза, че не бях казала много откакто пристигнахме.
Погледнах за последно написаното върху менюто преди очите ми да срещнат неговите сини. Бяха перфектния нюанс на синьото, нюанса на океана точно преди да се разбие в скалите.
- Да...просто ти благодаря. Благодаря ти, че си винаги до мен без значение колко глупави грешки правя. Ти си винаги толкова търпелив с мен! - казах, поемайки си глътка въздух. Усмивка беше обхванала лицето му. - Но Найл...не си длъжен да си винаги до мен. Знам, че много пъти през последните месеци си бил ядосан заради мен. Не е нужно да се преструваш сякаш не си ми ядосан.. Не заслужавам някой като теб. Моля те просто, ако си ми ядосан или те дразня с нещо да ми кажеш. Искам да виждам емоциите ти.
Найл погледна с разбиране.
- Благодаря ти, Боже! Ако трябва да бъде честен, когато каза, че си целунала Джош меко казано полудях! Лиам трябваше да изтърпи ядосаните ми речи цели петнадесет минути!
Не можех да си представя как се е чувствал синеокият ми приятел в този момент.
- Точно за това говорех, нуждая се да знам какво чувстваш. Не съм мислила, че някой друг също страда от загубата ми на памет. Наистина съжалявам,била съм заслепена!
- Знам, че е трудно за нас, дори понякога забравям, че не знаеш абсолютно всичко. Но нямаш представа колко съм горд с теб! - Найл се усмихна леко, карайки пеперудите из стомаха ми да се движат наоколо.
- Добре, значи имаме сделка. Ако те попитам как се чувстваш ще очаквам честен отговор. Същото важи и за мен.
- Звучи като сделка. - въздъхна момчето, преди да удари чашата си с вино в моята.

***

- Няма начин! Няма начин! Найл кажи ми, че това е сън! - изписках щом влязохме в сградата на X-factor. Найл беше точно до мен, стискайки ръката ми.
- Оттук г-н Хоран, госпожице Томлинсън. - упъти ни любезен господин. Изкачихме се по няколко стълби и най-накрая стигнахме върха на сградата. След секунди се озовахме на ВИП места.
- Това е фантастично,Найл! - възкликнах, облягайки се на рамото му. Ръката му се плъзна по кръста ми докато ми даде сладка, нежна целувка по челото.
- Радвам се, че ти харесва! След това ще отидем зад сцената и ще можеш да се запознаеш с някои от участниците. , след около десет минути на сцената се качиха четири момчета.
- Union J! - обяви тържествено водещата.
Музиката започна бавно,наоколо се разнесе познатата мелодия на Bleeding Love. Първото момче започна да пее, широко усмихнато. Щом беше ред на припева всички запяха в хармония.
- Те са добри! - прошепнах на Найл,  който кимна одобрително. - Ти сигурно знаеш какво е!
- Сигурен съм, че са притеснени, но пък и им се иска да отидат на края на света и да крещят силно. Така се чувствах аз, когато бях на тяхното място. - обясни момчето с щастливо изражение.
- Толкова съм горда с моето малко ирландско кексче! - заявих, целувайки го по бузката.

***

- О, Боже мой! Вие сте невероятни! - казах развълнувано, щом Найл и аз се срещнахме с четирите момчета, чието изпълнение гледахме по-рано. Искаше ми се да стисна бузките на George, но се въздържах.
- Ъм благодаря! - засмя се момчето преди да се обърне към Найл с възхищение. - Радвам се да се запознаем, приятел!
- Бяхте страхотни на сцената. Честно казана в началото си мислех, че Брук ще ме остави заради друга група. - пошегува се синеокият ми приятел.
- Това никога няма да се случи! - ударих леко рамото му, докато четирите момчета се смееха. - Сега,на колко години си George ?Осемнадесет, нали? Супер ти си на моите години!
- Оу Брук, искаш ли да кажа на Луи за това? Искаш ли? - Найл се обърна към мен, побутвайки ме с крака си.
- Шегувах се. Но наистина момчета бяхте страхотни. Мисля, че ще стигнете много високо! - казах съвсем честно.
- Благодарим ти! - отвърнаха в унисон. Някаква жена извика момчетата, така че Найл ме снима с тях набързо и те тръгнаха, махайки ни.
Щом се изгубиха от погледите ни русокосият ми приятел преплете пръстите ни. - Готова ли си?
- Да, изморена съм. Плюс това бих искала да дойда на репетицията ви утре. За бога забравих да взема номера на George! - ударих челото си, преди Найл да започне да мърмори за това да спра да го карам да ревнува. Излязохме от сградата с усмивки на лицата и на двама ни.