When everything disappears

Chapter 38

*Ден по-късно*
- Остави го долу! - казах заплашително. Леко кикотене се изплъзна от устните на противника ми. Продължих да се взирам в него и най-вече в ръцете му, страхувайки се да не натисне спусъка.
- Нима смяташ, че просто едно 'остави го долу' ще ме спре? Мечтай си! - смях се разнесе из огромното помещение, а спусъка се доближаваше към мен.
- Няма да го направиш. Не мисля, че си способен! - предизвиках стоящото пред мен момче.
- Не бъди толкова сигурна. Имам да ти връщам за всичко, което ми стори! - засмя се отново той. Пръстите му се приближиха към спусъка и аз затворих очи, в очакване на удара.
Малко гумено патронче се удари в корема ми, след което тупна на студения под. Зелените ми очи се отвориха, срещайки се с чифт кобалтово сини.
- Това означава война, Найл Джеймс Хоран!
Погледът ми мярна позната кестенява коса, притежателя, на която ме дръпна от ръцете на Найл и ме изтегли назад.
- Не е честно! - запротестира русокосия след Джош и мен. - Добре! Но Лиам, Зейн и аз ще ви бием!
- И какво? Аз имам Хари и Луи! - засмях се, отдалечавайки се от приятеля си.
- Окей, ето го плана. Зейн се крие зад барабаните, а Лиам под сцената. - обясни Джош, щом намерихме сигурно място - зад една врата.
- Как така под сцената? - попитах любопитно.
- Куха е отдолу. Така...Найл ще бяга наоколо, така че ще е лесен за хващане.
- Хари каза, че ще се погрижи за Лиам. Луи ще хване Зейн, но не мисля, че може да му вярваме, така че веднага щом хванем Найл ще помогнем на Луи. - добавих аз.
- Звучи перфектно. Найл няма да разбере от къде ще му дойде! - той се усмихна, а аз приготвих пистолета си. - Шшш, чувам го!
Джош постави пръст на устните си в знак да пазим тишина.
- Брук, Джош. Ще ви намеря! - извика Найл, гласът се чуваше високо, така че вероятно бе близо.
3,2,1! - започна да брои Джош.
- ARGHHHH! - извикахме аз и барабаниста, щом се затичахме към русокосия, стреляйки по него.
Не успяхме да го уцелим.
- Няма да ме хванете жив!
- Жив или мъртъв, няма значение за мен! - извика Джош щом се затича към момчето.
- Чакай! Спри! - изписка Найл, а ние замръзнахме. Размених си поглед с Джош, но докато се усетя Найл вече се намираше в края на коридора, смеейки се злорадо.
- Да не си обезумяла?! Как можа да го пуснеш?! - запита ядосано Джош, тръгвайки след русокосия.
- Хеей, не съм обезумяла! Но той е толкова възхитителен, сериозен. Плюс, дясната му вежда е най-сладкото нещо на света! - прехласнах се аз.
- Разбира се, взех момиче в отбора си. Захласвате се дори по-най малкото нещо. Вкарай се в играта! - измрънка момчето. Изплезих езика си детински, но продължих да преследвам Найл. В крайна сметка той бе заловен от Хари.
- Къде го намери? - попита учудено Джош.
- Къде мислиш? При масата с храна. Окей, Брук ти стой с него. Джош и аз ще се погрижим за Зейн и Лиам! - обясни Хари, изваждайки пистолета си и готов да стреля.
- Мислиш ли, че това е добра идея?Осъзнаваш, че те излизат, нали? - изненада се Джош.
- О, хайде! - изскимтях. - Няма да го пусна да избяга. Повярвайте ми. Е, аз се захласнах по очарователността му веднъж, но няма да го сторя отново. Хванете Лиам и Зейн. Колкото повече се бавите, толкова по-вероятно е някой от тях да ви атакува.
Хари и Джош си размениха поглед преди да продължат нагоре по  коридора.
- Наистина приемаме това толкова на сериозно? - наведох се към Найл, държейки пистолета си, за да може да съм готова, ако случайно ирландецът се опита да избяга.
- Да. Последния път, загубилите трябваше да купят пица на победителите. Ние спечелихме, вероятно защото бяхме по-организирани. - обясни Найл, заставайки пред мен. Не трябваше да го правя, но погледът ми се отправи право в неговите очарователно сини очи. Той се приближи, дъхът му се разби срещу устните ми. Ръцете му бяха на бедрата ми, за да бъде сигурен, че помежду ни няма да остане никакво разстояние.
- Работим по-добре като един отбор, не мислиш ли?
Сърцето ми биеше милиони пъти в секунда. Кимнах колебливо. Устните му бяха изкусително близо. Оставих очите ми да се затворят, чакайки устните ни да се докоснат. Да, както предполагате това не се случи. Е почти. Устните му допряха моите за секунда,преди Найл да се дръпне назад, отдалечавайки се от мен,смеейки се високо. - Обичам те! Наистина!