When everything disappears

Chapter 13

Найл ми подаде цветята,а аз му се усмихнах щастливо.
- Може да ги занесеш вътре, ако искаш. -  предложи Найл. Използвах патериците си и поставих цветята във вазата до тези от миналата вечер.
- Долу ни чака шофьор. - имформира ме Найл. Кимнах му и се запътихме към асансьора. Усетих пеперуди, пърхащи свободно из стомаха ми. Бях много по-нервна, отколкото предната вечер.По някакви причини това повече ми приличаше на среща. Вчера беше нещо като приятелско събиране. Знаейки, че това ще бъде нещо подобно на истинската ни първа среща, напрежението се увеличаваше. Найл сложи бавно ръката си на гърба ми, докато крачехме към колата.
- Къде ще ходим? - попитах, като Найл ми помогна с влизането.
- Е, в Лондон нашата първа среща беше в малко местно ресторантче. Така, че намерих подобно,наречено "Namis" -  отговори Найл.
- Наистина значи много за мен, Найл, благодаря ти! - бях във възторг. Това момче наистина го бе грижа за мен.
- Искаше ми се да не те питам за всичко, знам че е дразнещо. И мразя това да питам за разни неща, случили се на мен... -  въздъхнах, като извърнах поглед към прозореца. Усетих ръка, вплитаща се в моята и се обърнах към Найл.
- Ние сме заедно в това!
- Добре тогава, Зак Ефрон! - подразних го, смеейки се. Найл също се засмя преди да започне да реди останалите думи от текста...Засмях се преди да се присъединя към странният кавър на песента.

- Тук сме! - оповести ни шофьорът, няколко минути по-късно. Погледнах през стъклото и видях малко кокетно италианско ресторантче. Найл слезе от колата първи и пое патериците, помагайки ми да изляза.
- Готова? - Найл попита, като нежно хвана ръката ми. Подпирах се с едната патерица, а с другата държах Найл. Така заедно си направихме път към заведението. Найл отвори вратите, което беше знак да мина напред. Усмихнах му се мило и влязох навътре.
- Здравейте. Резервация на името на г-н Хоран,нали? -  попита момиче от персонала веднага, щом влязохме.Найл кимна и тя ни отведе до маса с изглед навън. - Ако се нуждаете от нещо само кажете.
- Благодаря! - отговорихме едновременно.Оставих патериците си в ъгъла и си поех дълбоко въздух преди да седна на мястото срещу Найл.
- Какво ще поръчаш за себе си? - попитах, докато разглеждах разнообразното меню.
- Ъм ,пиле Алфредо, вероятно. - отговори кратко Найл. - Ти?
- Мислех си за пица Маргарита. -  отвърнах. Звукът на кашкавал и домати ме правеше щастлива. Забелязах как голяма усмивка се изписа на лицето на приятеля ми. - Мога ли да попитам за това, което ви накара да се усмихнете,г-н Хоран?
- Ти поръча това на нашата първа среща! - каза щастливо Найл, като затвори менюто пред себе си.
- Това е странно. - засмях се леко, като внимателно поставих менюто си върху неговото.След кратък разговор дойде сервитьорката. Тя беше на не повече от двадесет. Русата и коса бе вързана на небрежен кок.
- Здравейте. Аз съм Мари, вашата сервитьорка днес. Мога ли да взема поръчката ви? - нейният твърд австралийски акцент пролича. Тя най-сетне отмести погледа си от тефтерчето си и го примести към Найл. О, супер.
- Да, аз ще искам пиле Алфредо. - Найл и се усмихна учтиво.Тя го записа и отново насочи вниманието си към нас, като поглеждаше ту към мен,ту към приятеля ми.
- Аз искам пица Маргарита. - добавих, като и подадох двете менюта.
- Напитки? - попита Мари, неотделяйки поглед от малкото тефтерче.
- Бира за мен. Какво за теб Брук? -  Найл погледна въпросително към мен.
- Просто чаша вода.
- Скоро ще съм тук с поръчката ви! - Мари се усмихна широко, поглеждайки отново към Найл преди да тръгне.
- Това беше интересно! - направих коментар, след като момичето вече бе напуснало.
- Нещо подобно като на първата ни среща. Единствената разлика е, че онази бе на около четирдесет и се опитваше да флиртува с мен! - засмях се силно на това. - Това бе много повече от флирт!
- О, боже! Представям си го!
- Беше уникално. Тя дори се опита да ми даде телефонния си номер. Ти определено ревнуваше! -  намигна ми той.
- Не съм ревнувала!
- Си!
- Не съм!
- Си!
- Не съм ревнувала и това е краят! - скръстих ръце и го погледнах към Найл сърдито. Той се усмихна, сините му очи блестяха.
- Та...за какво си говорихме на първата ни среща?
- Играхме на двадесет въпроса, което звучи като клише, но хей беше забавно! - имформира ме Найл.
- Хайде,тогава! -  предложих. - Знам, че ти вече знаеш всичко за мен, но нека се преструваме, че не е така!
- В какво животно щеше да се превърнеш, ако имаше такава възможност? - попита Найл.
- Вълк. Любима дестинация?
- Ъм наистина харесвам Австралия, но не мисля, че имам любима дестинация. Любим член от One direction? - подсмихна се той.