When everything disappears

Chapter 37

- Добре. Какво се случи между теб и Лили? - попита Найл, докато ръката му си почиваше около кръста ми. Извъртях очи преди да разбера, че той не ме вижда.
- За какво говориш? Лили и аз се разбираме чудесно! - отговорих, сарказмът в гласа ми си открояваше ясно, което породи смях в момчето. - Вярно, държа се толкова детински. Не е като вие двете да се гледате накриво през цялото време, което прекарвате заедно. Или да се карате за моето или вниманието на Джош.
- О, г-н голямо его, не винаги всичко се отнася до вас. - прошепнах шеговито, целувайки зачервената му бузка. Сложих слънчеви очила Рей Бан на главата си, леко отдалечавайки се от Найл. - Отивам към басейна. Бяла съм като лист хартия...
- Не игнорирай темата с Лили! - отвърна момчето с раздразнение като ме погледна досадно.
Скръстих ръце.
- Опитах се да говоря с нея, но тя ме отбягва. Всеки път щом съм близо до теб или Джош ме гледа странно. Както и да е , тя заминава утре и след това всичко ще си е както обикновено. Нямам нищо против Лили и Джош да прекарват свободното си време заедно, стига с русокоската да не си поделяме една стая.
- Ще звънна на Джош и ще му кажа, че ще се чакаме при басейна. След това ще седнеш и ще говориш с нея! - Найл грабна ръката ми, повеждайки ме към изхода.
- Някои хора просто не могат да се разберат с други. Просто, защото двете по някакъв начин сме свързани с One direction не означава, че трябва да се харесваме. Това е. Сега, моля те, остави ме сама.
- Понякога си голям инат! - каза Найл леко смутено.
- Да, а ти се държиш сякаш се намираме в началното училище и смяташ, че ако дадеш на всички ни по ледено сокче, всичко ще се оправи. Знам, че искаш просто да сме щастливи, но това не работи. Няма да станем най-добри приятелки, ако седнем и говорим. Това не е една от онези клиширани фенфикове за теб, окей? - отвърнах, скръствайки ръце недоволно.
- Не е само заради това с теб и Лили! Ако вие двете не се разбирате рано или късно хората ще забележат, всеки ще заеме страна и драмите ще бъдат повече, отколкото трябва да са. Така, че моля те говори с нея и бъди търпелива! - продължи да ме убеждава синеокият ми приятел, вече малко по-спокоен. Погледна ме за последен път преди да излезе от хотелската стая и да се върне към неговите задължения.
Окей, това мина добре.
***
- Лили!Чакай! - извиках след блондинката, щом съзрях гърба и. Тя се обърна моментално, погледът и срещна моя. Момичето веднага се обърна и продължи да върви напред. Ядосах се, но се сетих за речта на Найл и побързах да я настигна. Лили ме игнорираше през целия път до басейна. Осъзнах, че носеше плажна кърпа на рамото си, големи слънчеви очила на главата си и, че носеше бански под дрехите си чак щом пристигнахме.
- Лили, може ли да поговорим?
- Дойде, защото момчетата ти казаха да говориш с мен за да изгладим различията си, нали?Хъх! - момичето се засмя, взирайки се в мен. Лили вървеше към празен шезлонг, а аз я следвах като изгубено кученце, опитвайки се да проведа разговор.
- Те са говорили и с теб? - попитах с "това,че се опитвам да се държа мило не означава, че е по мое желание!" тон.
- Ако не бяха заслепени от факта, че си сестра на Луи и не се чувстваха толкова зле заради инцидента, нямаше да се държат толкова мило с теб, повярвай ми! - изсумтя блондинката.
- О, наистина? Всъщност не съм аз тази, която се появи щом те станаха известни. Бях тук и през трудните периоди! - отвърнах, припомняйки си, че бях обещала на себе си да се държа мило.
- Да? Е, съжалявам. Не исках да въвличам Джош в суматохата, която настана около ареста на баща ми! - Лили спря, гледайки надолу смутено. - Не е нещо, в което искаш да въвличаш най-добрия си приятел, особено когато е на върха на мечтаната от него кариера. Бе се трудил толкова много, за да стане това, което е сега и не исках някоя глупава постъпка на баща ми да провали нещо. Така, че съжалявам, просто не исках да става част от всичко това!
Поех си дълбоко въздух. Разбира се. Разбира се, че имаше логична причина за това. Накара ме да се почуствам като идиот.
- Съжалявам, не знаех за това!
- Не много хора го знаят. Всъщност не е нещо, с което се гордея! - поклати глава тя. - Не е приятно постоянно да чуваш, че си постъпила ужасно като не си говорила с най-добрия си приятел две години само заради постъпките на баща си.
- Но Джош каза, че не си се свързала с него през тези две години. Може би трябваше поне да му пишеш или нещо такова.
- Опитах се. Наистина.Писах съобщения на Джош седмици наред, но така и не намерих смелост да натисна 'изпрати'. Той изглеждаше толкова щастлив по интервютата и статиите, които виждах в мрежата. Той се справяше добре без мен. Баща ми беше алкохолик и какво ли не още. Това беше нещото, което пазех в тайна от Джош през цялото ни приятелство като малки. Той беше моето успокоение. Е, точно след като той си тръгна арестуваха баща ми. Не можех просто да звънна на Джош и да му съобщя 'Хей, баща ми е в затвора', защото никога не му бях казала как нараняваше семейството ми. - Лили спря, за да си поеме глътка въздух. - В момента  в който баща ми влезе в затвора, семейството ми се разпадна. Майка ми не знаеше какво да прави, за Бога тя беше прекарала последните двадесет и пет години с този човек. Прекарах последните две години, опитвайки се да издържам майка си и брат ми. Нямаше начин да въвлека Джош в това. Просто го предпазих!
- Той щеше да ти помогне. Защо просто не го остави? - попитах тихо, взирайки се в блондинката, която изглеждаше отчаяна. Не можех да видя през тъмните стъкла на очилата и, но бях сигурна, че в основата на очите и се бяха образували малки сълзи.
- Защото не беше негово задължение. Не исках да бъда неговата касичка за благотворителност. Е, той тръгна и продължи напред.
- Джош знае ли всичко това? - попитах след кратка тишина.
- Почти всичко. Не мога да повярвам, че говорих за това точно с теб! - засмя се леко Лили. - Момичето, което не мога да понасям знае моята най-тъмна тайна. Лол.
- Найл ще бъде ядосан, ако разбере, че сме говорили на други теми, но не и на тази, която трябва. Можем просто да се преструваме, че се разбираме, но...знам ,че няма да се получи. Затова, моля те, кажи ми причината поради, която ме мразиш толкова.
- Как мислиш? - попита момичето саркастично, скръствайки ръцете си.
- Защото си била безнадеждно влюбена в Джош през последните години? И се върна в живота му за да разбереш, че той с пада по момиче, което излиза с най-добрия му приятел?
- Уау. Много си добра в това. - Лили извъртя очи.
- Той очевидно те харесва. Имам предвид, той излиза с теб. Сигурна съм, че ме е преодолял. - подчертах очевидното.
- Не е толкова лесно. Джош не може просто да щракне с пръсти и да те е преодолял. Не става така. Най-лошото е, че продължаваш да флиртуваш и да се държиш мило с него. - отбеляза момичето, леко натъжено.
- Сякаш ти не правиш същото с Найл. - засмях се. - Като заговорихме, защо искаш толкова много да ни разделиш?
- Не знам за какво говориш! - отвърна Лили моментално, разгръщайки списание.
- Всеки път щом съм с Найл, всеки път щом говоря с него и ти си наоколо...изглеждаш толкова ядосана.
- Защото изглежда сякаш харесваш Джош повече от собственото си гадже!    
- Аз обичам Найл! Наистина! Колкото до Джош...той бе до мен, когато бях объркана относно всичко. Също ми помогна да възстановя част от паметта си. Радвам се, че мога да разчитам на него, но обичам синеокия ирландец. Искам Джош да е щастлив и ако ти го правиш такъв - фантастично! Ще се радвам за вас двамата. Просто не бих искала да го използваш като играчка или да го използваш, за да се добереш до момчетата. Също не искам да разваляш единственото перфектно нещо в живота ми. Найл е перфектен и го обичам повече от всичко на света!
- Не бих използвала Джош! Сигурна съм, че това е той. Ти не искаш той да бъде наранен? Тогава спри да се държиш сякаш е кукла на конци, която винаги ще те следва.  - отвърна блондинката вече по-спокойно.
- Не съм и очаквала да направи това. - отговорих аз. - Не бих искала да ме вижда като нещо повече от приятел.
- Е, тогава предполагам, че всичко свърши. Да те предупредя - няма да клюкарстваме или да ходим до Staubucks заедно. Няма да станем най-добри приятелки, само защото ти разказах историята си, но мисля, че това ти е пределно ясно. - каза Лили фамилиарно като свали тъмните си очила и показа на яве пронизващите си сиви очи. - Не мога да кажа, че те харесвам, по-скоро те уважавам.
- Благодари ти, Господи, че всичко приключи. Сега няма да чувам от Найл, Роузи и  Лиам да ти говоря с теб по 65669 пъти на ден! - отвърнах, усмихвайки се на блондинката.
Може би това беше краят.
Може би нещата в живота ми щяха да бъдат по-спокойни след този разговор.
Надявам се.