When everything disappears

Chapter 39

За разлика от предишните няколко вечери, днес реших да гледам концерта от публиката. Час преди концерта да започне влязохме в арената. Пожелах късмет на момчетата и тръгнах към вече предназначеното ми място в публиката. Видях Ник да се приближава.
- Хей, Ник! - започнах с усмивка. , Развълнуван ли си, че ще гледаш концерта с мен?
- Разбира се! - отвърна той, смеейки се.
- Не звучиш много развълнуван.
- Дъщеря ми ще завижда! - отговори Ник, усмихвайки се леко.
След това настъпи тишина. Щом влязохме пред мен се откри обичайна гледка. Имаше хиляди развълнувани и пищящи момичета наоколо. Ник отвори вратата и влязохме незабелязано, което всъщност беше добре. Моето място беше в един от първите сектори. Щом се настаних погледнах телефона си и установих, че оставаха точно тридесет минути до започването на шоуто.
- О боже мой, о боже мой! - чух глас зад себе си, повтарящ едно и също нещо отново и отново. Обърнах се и видях източника на звука. Момичето беше повече от развълнувано. То се взираше в мен с широко отворени очи. Нейните две приятелки също гледаха към мен развълнувано. - Ти си Бруклин!
- Да, това съм аз. Как са вашите имена? - попитах като усмихнах, завъртайки се, така че да установя очен контакт с тях.
- Макензи! - проговори първото момиче, усмихвайки се широко.
- Аз съм Кристин! - отвърна девойката до нея, развеселено.
- И ъм аз съм Джордан... - едва отговори последното момиче, сякаш бе на път да припадне.
- Радвам се да се запознаем! Готови ли сте за шоуто? - попитах с интерес момичетата, които изглеждаха на не повече от моята възраст.
- Да! Ние сме фенове още от X-factor и мога да кажа, че те обожавам! Не се учудвам, че Найл излиза с теб! - засмя Джордан. - Може ли да се снимаме?
- Разбира се, но само, ако направим една снимка и от моя телефон. - казах, включвайки телефона си. Прегърнах ги и се усмихнах на камерата, докато те правеха същото.
- Благодаря ти толкова много! -  извикаха едновременно те щастливо.
- Имате ли туитър?
Трите момичета си ги казаха.
- Ще ги пратя на Найл! - чух как момичетата ахнаха в изненада. Погледнах часа и промених мнението си. - Всъщност знаете ли какво? Най-вероятно в момента те не правят нищо, затова можем просто да им се обадим.
- О боже! - въздъхна Джордан,сякаш чудейки се дали сънува.
Огледах се наоколо, за да съм сигурна, че няма да дойдат още момичета в случай, че разберат коя съм и с кого точно говоря.
- Трябва да пазим тишина, искам да говорите с тях.
- Ти си най-невероятния човек на тази планета! - усмихна се Кристин, когато доближих телефона до ухото си.
Усмихнах и се обратно преди да насоча вниманието си към телефона.
- Хей?
- Хей,baby, какво има? - попита Найл притеснено.
- Добре съм. С другите ли си? - попитах тихо.
- Само с Лу, останалите още се преобличат. Какво става? , сякаш можех да видя обърканото изражение на приятеля си. Чух как Луи изкрещя, а Найл му каза да млъкне.
- Запознах се с тези прекрасни момичета, които стоят точно до мен и се чудех дали може да ги поздравиш? Ето,това е Кристин! - подадох телефона си на момичето, чието тяло буквално се тресеше от вълнение.
Всички говориха с Найл и Луи за около минутка преди Джордан да ми върне телефона.
- Каза, че иска да каже чао.
- О, това е толкова сладко! - въздъхна Макензи, щом сложих мобилното устройство обратно на ухото си.
- Окей, ще се видим после. - казах на синеокия си приятел.
- Ще видя какво мога да направя, може би ще им намеря пропуск зад сцената. - предложи момчето.
- Това би било страхотно! Ти си най-добрият! - усмихнах се широко.
- Знам. Трябва да вървя преди Пол да ме убие. Обичам те!
- Аз също!