When everything disappears

Chapter 27

*Три дни по-късно*
- Джош! Дойдох за да ти върн-... Оу, здравей... - заекнах, когато видях къдравата блондинка, стояща точно пред мен.
Тя ми се усмихна, показвайки наяве изкрящо белите си зъби.
- Хей.
- Брук! - Джош се появи от кухнята. Погледът му се спря на СД-то в ръцете ми. - Благодаря, че ми го връщаш, хареса ли ти?
- Да, невероятна група са. Впечатлена съм, благодаря, че ми го зае. - отговорих. Той кимна след което последва неловка тишина.
Погледнах още веднъж блондинката, която гледаше към Джош, който пък гледаше към мен.
- Между другото, Брук това е Лили Ейдриан. Тя е най-добрата ми приятелка! - обясни момчето, посочвайки приятелката си.
- Познаваме се от седем годишни, много преди да има One direction. - ухили се русокоската, блясък в очите и всеки път щом погледнеше барабаниста.
Нещо ме дразнеше отвътре. Не беше ревност и всъщност не можех да определя какво точно бе, но знам че не ми харесваше.
- Когато се присъединих към екипа, загубихме контакт. Но щом разбрах, че Лили е в Лондон за кратко се разбрахме да се видим. - обясни момчето, сякаш предстоеше извинение.
- Ще закъснеем, ако не тръгнем скоро. - обяви строго момичето, поглеждайки ръчния си часовник.
Джош кимна.
- Съжалявам, ние ще вървим. Ако желаеш може да останеш тук, има пица в хладилника.
- Няма нужда, ще намина в апартамента на Хари за чаша чай. - усмихнах се на Джош. - Ще се видим по-късно, ако плановете за кино важат още?
- Разбира се! Ще оставя Лили в хотела и ще ти пиша. - каза тъмнокосото момче, преди да ми даде прегръдка.
- Ще се видим после. - помахах им преди да изляза от апартамента. Логнах се в туитър от телефона, докато вървях към комплекса на момчетата.
BrookTommo: Този следобед е време за релакс! Мисля да намина при @Harry_Styles за чаша чай?

Harry_Styles: @BrookTommo Брат ти е тук. Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? :P

BrookTommo: @Harry_Styles просто се шегувах, няма да идвам. Пък и не ми се слушат лекциите на Луи точно сега. Начин да се отървете от мен,Хаз :(

Harry_Styles: @BrookTommo Съжалявам, Луи и аз гледахме страшен филм и имахме задълбочени дискусии придружени с кафе. Не съжалявай, че не си се присъединила!

BrookTommo: @Harry_Styles О БОЖЕ. Задълбочени дискусии с брат ми? Добре, че съм далеч. Ще се видим по-късно :)

Реших да се разходя наоколо преди да се върна обратно в апартамента на Луи. Беше приятен район, имаше зелени площи и цветя странично на малките пътеки между блоковете. Mястото беше и усамотено, което е хубаво.
Намерих пейка точно срещу, която се намираше фонтанче. Седнах и започнах да наблюдавам как тънка струйка вода падаше надолу и отново се издигаше. Беше релаксиращо, но разбира се не продължи дълго.Вибрацията на телефона ми ме върна обратно в реалността.

От: Найл
Хей, къде се намираш? Мислех си да отидем да пием кафе?

До: Найл
Ще бъде пред апартамента ти след минута. Тотално съм навита за кафе! :)

Плъзнах телефона обратно в джоба си и тръгнах към русокоско.
- Хей,готова ли си? - попита Найл, отваряйки вратата по широко. Беше облечен с дънки и изчистена бяла тениска, косата му бе леко повдигната нагоре и очите му все така кристално сини.
- Разбира се! - отговорих наивно. Момчето грабна ръката ми в неговата. Разменихме си няколко усмивки преди да тръгнем към близкото кафене. - Време е да си вземеш лиценза, за да не вървим толкова много.
- Знаеш ли колко пъти ми го каза тази седмица? - оплака се Найл.
- Само два пъти дневно. - отвърнах му, усмихвайки се невинно.
- И го правиш само, защото мразиш да вървиш пеша.
- Просто ще обвиня инцидента, при който счупих крака си и сега ми е тоолкова трудно. - направих драматична гримаса.
- Мога да те нося! - обяви Найл, смеейки се.
- Или пък можеш да изкараш курса и вече няма да се налага да ходя пеша. - отвърнах аз.
- Бейб, стигнахме и виж отне ни около пет минути. - каза синеокият ми приятел, правейки ми път.
- Тогава какво чакаме? Да си вземем кафе! - обвих пръсти около неговата ръка и го последвах в малкото магазинче.
- Найл! Брук! Обичайното? - попита весело Рут, лейди на средна възраст. Найл кимна положително и жената се захвана за работа. Усмивка се разпростря на лицето ми, щом си спомних, че Рут помни поръчките на всеки един, който е влизал тук. Бях ходила там едва няколко пъти, но тя вече знаеше какво ще искам.
Найл сложи едната си ръка на рамото ми, докато чакахме.
- Вие двамата сте просто очарователни! Как сте днес? - попита ни Рут като подаде на русокоското две чаши. Найл и подаде парите.
- Наистина добре, Рут. Ще си поговорим някой път, но скоро трябва да се връщам в студиото. - намръщи се той.
- Зает както винаги!
Взехме си довиждане и тръгнахме към апартамента на Найл. Пътят на връщане се състоеше най вече от шеги и смях.
Когато най-накрая бяхме пристигнали, русокоското се обърна към мен с усмивка.
- Знам, че не сме типичните приятел и приятелка...но въпреки това преминахме през всичко заедно. Има едно нещо, което искам да те питам.
- Ами давай... - отговорих, усещах пеперудите, хвърчащи из стомаха ми. Изведнъж Найл беше на дъх разстояние от мен, ръцете му бяха  върху кръста ми. Челото му бе срещу моето и сякаш целия свят бе спрял.
- Мога ли да те целуна? - прошепна той, дъхът му се разби срещу лицето ми.
- Можеш! - Найл бързо скъси разстоянието по между ни, преди отново някой да ни прекъсне. Неговите устни леко докоснаха моите, карайки ме да мисля, че сякаш за момент всичко беше както преди!