When everything disappears

Chapter 10

*Гледната точка на Бруклин*
- Значи днес ще сме на тур с яхта...
- Да,ще бъде страхотно! - Луи ми намигна,а аз извъртях очите си към него.
- Какво ,ако потънем и умрем?! казах притеснено, като се нацупих леко.
- Това няма да стане,скъпа.И все пак, ако се случи Найл ще скочи във водата и ще те спаси! - намигна ми Лиам.Всички се държаха малко по-отпуснато в мое присъствие, след като вече знаех за Найл.Още бях на мнение, че трябваше да ми кажат в самото начало,но в момента не ми бе до разправии.
- Хайде,да тръгваме! - каза въодушевено Пол ,като се качихме на яхтата.Отидох от едната страна на палубата и Найл ме последва. Момчетата бяха на срещуположната страна. Бях насаме с гаджето си...какво трябваше да правя?
- Заповядай! каза мило Найл, като ми подаде кока кола. Поех я, усмихвайки се.Беше време да опозная...гаджето си. Той изглеждаше безгрижен и щастлив.Имаше мека и руса,небрежно, разрошена коса. Кристални сини очи,които бяха съсредоточени в моите.Той беше невероятно красив. Знам, че ще прозвучи като клише,но  очите му бяха по-сини и от океана и кълна се,можех да се изгубя в тях.Найл облиза долната си устна,все още водейки непрекъснат очен контакт с мен. Очите му буквално ме държаха в плен.Едиственото, което знам бе,че усетих парещият му дъх близо до устните си.Бях изпаднала в нещо, като транс и не бях сигурна, че исках да изляза от него.
- Иска ми се да си спомня наистина,наистина ми се иска! -  прошепнах,докато устните ни се приближаваха все повече и повече.Бях разкъсана между две възможности. Да продължа да се взирам в тези прекрасни очи или да затворя моите и да оставя усните ни да се докоснат.Избрах второто...сърцето ми заби лудо.
- Брук!Найлър!Искате ли сандвич? - гласа на Луи се разнесе около нас,връщайки ме обратно в реалността.Отдръпнах се назад, като премигнах няколко пъти. Наистина ли се случи? Наистина ли щях да целуна момче, което едва познавам. Е не точно. Къде ми е бил умът?!
- Да ,приятел идвам! - отговори Найл на Луи все още, неотделяйки поглед от мен.Настана тишина за няколко секунди ,през които ми се искаше да знаех какво се въртеше в съзнанието му точно в този момент.
- Съжалявам! - не знаех защо , но чувствах ,че трябваше да се извиня. Погледнах към австралийските води, като отпих глътка от напитката .
- Искаш ли сандвич? - попита ме Найл и аз веднага се обърнах към него.Аз кимнах веднъж и отново насочих вниманието си към водата.
Толкова много мисли преминаваха през съзнанието ми.Сякаш целият ми живот бе просто един въпрос.Спомнях си всеки един детайл от ученическите години, като започнем от дразнещият глас на г-н Крейн и стигнем до последната подстрижка на най-добрата ми приятелка.Това ме доведе да друг въпрос. Къде са всичките ми приятелки? Изобщо имах ли такива?
- Момчета ще плуват. Може да отидеш с тях ако искаш. -  информира ме Найл.
- Ще е малко трудно,имайки предвид, че съм в това. -  отговорих, като посочих количката.
- Лиам ще лови риба,ако искаш може да пробваш... - предложи  Найл след няколко минути тишина.
- Опитваш се да ме разкараш ли? - подразних го.
- Никога...Ъгх...аз просто си мислех, че ще е странно за теб... - Найл сви рамене,леко смутен.
- Последният ми месец беше странен! - припомних му,като се засмях.
- Да,съжалявам за това! Аз просто...Не исках това да ти повлияе негативно.Просто мислех, че ще е по-добре ,ако не ти казвам...знаеш... - той се опита да обясни по странен начин.
- Не,няма проблем. Просто е толкова...странно. Да имаш гадже и да не знаеш за това. Съжалявам, наистина ми се иска да си спомням всичко за теб ,не просто няколко неща.Аз просто...не искам да си тъжен.Не знаеш,че го виждам ,но аз го правя.Не те познавам,но ме боли ,когато си тъжен! - направих странен начин да се изразя.
- Е,какво ако пробваме с това? - Найл подаде ръката си към мен,като се усмихна широко.Бях объркана от случващото се и повдигнах вежда,но поех ръката му все пак.
- Здравей! Аз съм Найл Хоран и съм ирландец.Тотално обичам себе си и храната.Спя с плюшено мече  от седем годишен.Косата ми не е натурално руса.Левичар съм. Х-фактор промени живота ми. Имам най-добрите напълно полудели четири приятеля.И ужасно много обичам момиче на име Бруклин Томлинсън!
- Страшно ми е приятно да се запознаем,Найл Хоран! - засмях се на глупавата усмивка върху лицето на Найл.Усещах пеперудите в стомаха си след последните му думи.Той каза, че ме обича.
- Хайде, ние ще плуваме! -  развълнуваният глас на Хари прекъсна разговора ни. Обърнах се и видях къдравото момче с чаровна усмивка изписана на лицето му.Идваше ми да се засмея силно.Той носеше ярки оранжево-розови шорти.Супер стилно.
- Хубав тоалет,Стайлс! - каза Найл с весел тон.
Хари замери Найл с нещо,но той избегна удара и се изплези на Хари.Приятелят ми определено беше зрял.
- Наистина забавно за гледане,а? -  Джош се засмя,поглеждайки към мен бързо. - Съжалявам ,мила, не исках да те изплаша!
- Не,няма проблем, просто не знаех че си зад мен! -  усмихнах му се. Джош се настани на шезлонга до мен и продължихме да гледаме войната между Найл и Хари.
- Беше мое!
- Ти каза, че не го искаш!
- Това не ти дава право да го ядеш!
- Дава ми!
- Не ти!
- Дава ми!
- Не ти!
-Това е просто сандвич, момчета!Найл можеш да вземеш моя! -  най-накрая разреших спора,а Джош се засмя до мен.И двете момчета се обърнаха към мен,разменяйки си погледи.
- Какво? - попитах предпазливо.
- Нищо,просто това ,което каза преди малко. - каза Хари щастливо.Завъртях очите си,оставяйки усмивката на лицето ми.
- Не трябва да правиш нищо, нали Брук?
- Да... - отговорих объркано,чудейки се какво ще стане.Джош кимна леко и свали тениската си.Да си призная, момчето имаше хубавo тяло.Той само ми се усмихна.
- Можеш да се намокриш, проверил съм! - Джош се засмя леко дяволито ,преди да скочи в хладната вода. Засмях се.
- Как ще скоча?
- Предполагам ,че ще трябва да те вдигна. - отговори Джош. Съблякох потника си и останах по чифт бански.Усетих две мокри ръце около голия си кръст.Когато вече бях във водата с Джош започнахме да плуваме заедно.
Погледнах обратно към яхтата,където Найл ни гледаше леко намръщено.