When everything disappears

Chapter 40

- Now we're in New York, New York!Concrete jungle dreams are made of!There's nothing you dooooo when you're in New York,New York! - Найл,Лиам и аз пяхме песента с цяло гърло, докато се намирахме в тур буса на момчетата.
- Толкова сте дразнещи! - изскимтя Хари оттам, където се намираше, в ъгъла с телефон в ръка.
- Някой трябва да научи Стайлс как да спи. Съня помага на хората да не са кисели! - въздъхна брат ми, скачайки върху Хари. Къдрокосото момче изръмжа от досада, опитвайки се да премахне Луи от себе си.
- Млъкни! - извика ядосано Хари, очевидно в ужасно настроение. По-възрастното момче се нацупи, затова си намери друга мишена-Зейн.
- Колко още минути остават, докато се отървем от г-н Grumpy Pants? -  попита Лиам шофьорът на превозното средство-Тревър. Хари изсумтя.
- Има около двадесет минути до арената, която е на пет минути от хотела ви. - отвърна Тревър, отново фокусирайки се върху пътя.
- Утре ще те водя на среща между другото. Имаме почивка и реших, че може да се възползваме и да разгледаме Ню Йорк. - информира ме Найл, настанявайки се върху близкия диван. Очите му блестяха, докато ми се усмихваше. Кимнах в съгласие, развълнувана за следващия ден.
- Наистина не е честно, че неговото гадже пътува с нас! - Хари изръмжа отново, без да откъсва поглед от малкото екранче. Бях изненадана от държанието  му.
Луи се извъртя, така че да погледне към зеленоокото момче.
- Май на някой му липсва приятелката му. Въпреки, че ти видя Роузи миналата седмица. Аз не съм виждал Елинор от две.
- Не се оплаквайте, аз не съм се виждал с Анди, откакто тя замина за колежа миналият месец. - обади се Лиам.
- Това е последният път, в който съм на тур с вас, така че спокойно момчета. - усмихнах се леко, гледайки към пода.Усетих пет чифта очи върху себе си.
- Какво имаш предвид ? - Зейн се обади за пръв път.
- Мислих много, но реших да продължа образованието си в колеж. Винаги съм искала да бъда актриса, така че. Плюс няма начин да не ви досаждам понякога. Не е като да изчезна от планетата,така че... - отвърнах, докато чоплех ноктите на едната си ръка.
-Благодаря ти, Боже! Радвам се , че няма да останеш мързеливка завинаги! - Луи наруши тишината, настъпила след моята реч, усмихвайки ми се. Е, разбира се нямаше как да не забележа тъгата в очите му.
- Както и да е. - изплезих му се детински.
***
- Статуята на свободата беше просто невероятна! - въздъхнах аз, докато стояхме пред огромната сграда на музея на Madame Tussauds.
- Каза го поне десет пъти, откакто тръгнахме. - отвърна досадно Найл, водейки ме навътре. Момчето плати билетите ни и тръгна към асансьора следван от мен.
- Добре, значи тук има фигури на известни личности от восък?
- Точно така. Виж, Брад Пит! - Найл посочи една от восъчните фигури. Аз кимнах и се затичах към нея.
- О боже, това е толкова реалистично! - възкликнах, приближавайки се, след което дадох телефона си на Найл. , Моля те направи снимка с мен и мъжът на мечтите ми!
- Трябва ли да се чувствам засегнат? - попита приятелят ми, готов да натисне малкото копче на телефона ми.  Аз застанах така, сякаш целувам Брад по бузката.
- Ти си третият идеален мъж за мен, което е добре!- отвърнах, усмихвайки се широко.
- Оу...кой е вторият?
- Channing Tatum! - имформирах аз, кимайки доволно.
Продължихме по-нататък. Найл се снима с Мерилин Монро. И да, той застана в нейната поза, имитирайки я, добре че имах много памет в айфона си. Разходката беше пълна със смях. Найл правеше най-различни смешни гримаси пред различните звезди. Беше очарователен.
- Джъстин Бийбър! - чух силния писък на синеокото момче, което в момента тичаше към восъчната фигура, намираща се в 'Поп секцията'.
- Ъх... - направих пауза, чудейки се какво не е наред с него.
- Докато ме обичаш... - извика Найл, щом видя обърканото ми изражение. Сетих се за песента и кимнах.
- Хайде, върви и се снимай с гаджето си! - Найл моментално тръгна към Джъстин, позирайки. Направих няколко снимки на двамата, като приятелят ми правеше възможно най-откачени гримаси.Ч ух смях на група момичета зад себе си. Бяха се събрали около някоя от фигурите и се смееха. Не можеха да ни видят, но щяха да го направят щом влязат в поп секцията.
- Има група момичета, за които съм сигурна, че ще полудеят щом те видят. Готов ли си за тръгване?
Найл замълча за момент,преди да му дойде 'гениална идея'.
- Отдалечи се малко. Ще се престоря на восъчна фигура.
- Мислиш ли, че това е добра идея? - погледнах го, колебаейки се.
- Ако не е, Ник и Антонио са на няколко метра. Хайде, ще бъде забавно. - кимнах, отдалечавайки се. Видях как Найл застана в центъра на празен участък и замръзна. Имаше усмивка на лицето му.  Щом момичетата влязоха в стаята веднага фокусираха приятелят ми.
- От кога има статуя на Найл? Къде са останалите?
Засмях се тихо, гледайки как позираха до него за снимки.
Едно от момичетата се загледа в него за секунда.
- Кълна се ,че току-що го видях да мърда...
- Бууу! - извика момчето, размърдвайки се. Момичетата скочиха в ръцете му, пищейки силно.
- Ти си Найл Хоран! - извика една от девойките.
- Искате ли снимки? Трябва да вървя скоро. - гаджето ми направи предложение, виждайки камерите в ръцете им. Те кимнаха мигновено.
Следващите петнадесет минути бяха заети със снимки и автографи. И писъци, разбира се.Щом Найл приключи каза 'чао' на феновете, след което напуснахме сградата.
- Излизам със звезда. - възкликнах, хващайки ръката на Найл, продължавайки по пътя си.
- И го осъзнаваш чак сега? - момчето ме погледна с изненада, затягайки пръстите си около моите.
- Не, просто е странно да мисля за това. Тези момичета никога нямат да забравят как веднъж Найл Хоран се е направил на восъчна статуя и ги е уплашил. Имаш голямо влияние върху тях.
- Предполагам, че е така. - отвърна Найл, взирайки се в нищото.
- Ти си невероятен, знаеш ли? - усмихнах се широко.
- Знам, но да го чувам от теб е просто страхотно! - заяви той, спирайки се, за да целуне челото ми.
- Не се възгордявай прекалено много, поп звезда! - засмях се щастливо.