When everything disappears

Chapter 25

*Гледната точка на Джош*
Всичко продължи няколко секунди, след което Брук се отдръпна. Повдигнах учудено вежда към момичето, което продължаваше да се смее.
- Какво...защо го направи? - поинтересувах се аз. Все пак не всеки ден гаджето на един от най-добрите ми приятели ме целуваше. Особено, ако беше изпила, колкото Бруклин бе изпила тази вечер.
- Трябваше да разбера какво е чувството! - отговори тя. - Какво е чувството да целунеш Джошито!
- И ти искаше да разбереш какво е защото...? - попитах нервно. Партито на Луи определено не мина така, както очаквах.
- Защото...ъ...защото няма да го повторя никога повече! - заяви,стоящата до мен брюнетка.
- Само това?
- Аз...изморена съм - отвърна тя, връщайки се обратно в леглото си.
- Брук ,трябва да говориш с мен. Ти си имаш Найл, не можеш да ме целуваш по този начин.
- Но...време е за лягане. Лека нощ, Джоши! - каза момичето, затваряйки очи и настанявайки се в удобна поза за спане.
- Тогава ще обясниш утре, лудо момиче. - въздъхнах преди да напусна.
***
- Хей, Джош,как си? Забавляваш ли се? - попита Луи в момента, в който влязох в хола.
- Да,да. - отговорих набързо, оглеждайки се за Найл.
- Какво има?Изглеждаш...странно! - Луи се облегна на рамото ми. Обърнах се към него и видях разрошената му коса и сини очи. Едната му вежда бе вдигната.Момчето имаше подобни черти на лицето като Бруклин, нещо, което не бях забелязал до сега.
- Бруклин пи прекалено много, затова я заведох в стаята и. Ъ, виждал ли си Найл? - огледах стаята още веднъж, опитвайки се да избягвам очен контакт с братът на момичето, което туко що ме целуна.
- Mисля, че го видях да излиза навън, но не съм напълно сигурен. Oтивам да проверя дали Бруклин не е изповръщала вътрешностите  си. - синеокото момче ме потупа приятелски по гърба и тръгна.
Огледах тълпата за последен път преди да тръгна към задния двор. Няколко човека ме заговаряха по пътя, но аз ги отрязвах тактично. Когато бях отвън видях русата коса на Найл, който бе седнал на тревата.
- Хей, приятел! - кимна момчето, потвърждавайки моето присъствие.
- Хей, добре ли си? - опитах, оглеждайки синеокото момче. Изглежда водеше сериозни размишления.
- Да, добре съм. Просто мислех за разни неща, знаеш. - отговори Найл, поглеждайки ме.
- За Брук? - предположих.
- Кой друг? - каза Найл,смеейки се. Всъщност не се усещаше хумор зад цялата тази работа... - Просто в един момент всичко е наред, както преди инцидента, но изведнъж тя се държи с мен сякаш ме вижда за първи път.
- Съжалявам!
- Вината не е твоя. Просто започвам да мисля, че нещата никога няма да са както преди.
Да,аз също

*Гледната точка на Бруклин*
Бях завладяна от ужасно главоболие в момента, в който отворих очи. Простенах поради слънчевата светлина, пронизваща лицето ми. За да стане сутринта ми още по-лоша се чу силно почукване. След секунди вратата се отвори и в стаята влезе познат барабанист.
- Добро утро! Донесох ти кафе. - имформира ме Джош, подавайки ми горещата напитка.
- Ъм,мерси. - поех картонената чаша, в която се намираше кафето и отпих.
- Наистина се надявам, че си спомняш, за да може да обясниш. Помниш ли какво се случи миналата вечер? - попита сериозно Джош, сядайки на ръба на леглото.
- О, не какво съм направила?
Изражението му се промени за малко.
- Значи...ти не помниш?
- Е... - опитвах се да си спомня какво се случи предната вечер. Спомени за разговор с Найл,взех си напитка, след това още една...видях Джош.. - О боже,аз те целунах!
- Ти каза, че е имало причина? - погледна ме въпросително момчето.
- Имаше! - отговорих моментално, спомените от миналата вечер нахлуваха в главата ми.
- Е?
- Слушай, Джош. През последните няколко дни аз...не знам как да го обясня...мислех си, че те харесвам. Ти беше винаги до мен, когато се нуждаех от някого, изслушваше досадните разговори за проблемите ми...Можех да разчитам на теб и все още мога. Знам, че ние...не можем...не мога просто да оставя Найл, аз наистина държа на него.
- Но просто искаше да видиш какво е? - предположи той.
- Точно. Затова те целунах. Не трябваше, но бях под влиянието на алкохола. - казах тихо. - Съжалявам! Надявам се, че не съм разрушила приятелството между нас...
- Разбира се, че не си. - Джош си пое глътка въздух. - Аз се боях да не застана между това, което имате с Найл. Защото то е нещо невероятно. Наистина не искам да съм този, който да го разруши.
- Ти си невероятен, знаеш това нали? Тази, която те има ще е голяма късметлийка! - усмихнах се.
- Ти си толкова невероятно, колкото казваш, че и аз съм. Найл е изключителен късметлия и той те обича много! - последва дълга прегръдка. Радвах се, че го имаше. Че имаше някой, с който можех да говоря за всичко.
Истински приятел!