When everything disappears

Chapter 20

Очите ми изследваха стаята, в която се намирах, докато чаках Луи. Празни, бели стени. Обикновено, дървено бюро, намиращо се в ъгъла. Паркет от същото дърво като бюрото и черен килим, покриващ една част от пода. Дизайна бе семпъл, по което можех да съдя, че това беше стая, в която Луи прекарваше само част от времето си.
Втренчих се в стената и се оставих да скитам из мислите си. Бяха минали три дни, откакто пристигнах в Лондон със сестрите и майка ми. Не бяха от най-вълнуващите, но все пак имаше интересни събития.

1.Спомних си инцидента, който промени живота ми, което всъщност не беше от най-приятните неща.
2.Имах странна вечеря със семейството и "гаджето" си.
3.Говорих с Джош и разбрах, че го харесвах не само като приятел.
4.Прекарах един забавен женски ден с Елинор и Роузи.

Също и осъзнах, че спомените са това, на което се основава животът.
Когато хората прекарват време заедно, те прекарват част от времето казвайки "Спомняш ли си когато..." .
Телефонът ми извибрира, имформирайки ме че имам ново съобщение.

От Джош
Надявам се да си прекарваш добре. Просто проверявам. Среща след около час пред Nandos?

До Джош
Звучи добре! Ще се видим тогава :)

Почувствах нещо в стомаха си, когато прочетох съобщението. Беше обезпокояващо чувство. Нещо подобно на това, което чувствах при Найл, но имаше нещо в Джош, което ме теглеше към него. Всичко беше толкова объркващо.

Сякаш сърцето ми имаше две страни. Е, по-точно три, ако броим и вечната ми любов към Тейлър Лаутнър, но при положение, че не го познавах...нека да забравим за това.
Бях привлечена от Найл още когато се "запознахме".Тези пленителни,кристално сини очи. Неговата очарователна усмивка и заразителен смях...Той беше толкова търпелив с мен. При положение, че един вид изгуби приятелката си, той бе наистина спокоен. Искаше ми се да се преструвам, че съм си спомнила, да се преструвам, че всичко е същото, както преди инцидента само, за да не го карам да се тревожи за мен.

Но тогава ето го Джош. Беше приятно да знам, че имах истински приятел. Той бе единственият, който не ме осведомяваше за минали мои действия. Спомнях си малки части от време, през което съм прекарала с Джош, но нищо важно. Той винаги тук, точно до мен, изслушвайки ме и давайки ми съвети.
Сърцето ми бе разкъсано между двамата. Сякаш бях свидетел на някаква война между Найл и Джош, но резултатите бяха равни. Когато бях сигурна, че съм безумно влюбена в Найл, точно тогава се появяваше Джош, правейки нещо невероятно сладко. Тогава русокоското се появяваше отново с очарователни действия в името на любовта.

Фактът, че си представях, че две наистина привлекателни момчетата спореха за вниманието ми беше странно. Сигурна съм, че има много по-сериозни неща в живота, но бях объркана...Беше трудно. Не знаех какво да правя.
 - Хайде Брук ,ще ходим на пазар. -  тънкият глас на Луи се чу от другата страна на тънката, дървена врата.
- Идвам. - отговорих обратно като станах от леглото. Обух се и взех чантата си.
- Защо и ние не можем да дойдем? - изскимтя Дейзи, дърпайки тениската на брат си.
- Защото ще ви се стори скучно. Ние ще ви вземем нещо, става ли? - каза Луи, усмихвайки се на по-малките си сестри. Те веднага кимнаха енергично, връщайки се към обичайните си занимания.
- Трябва да бъда пред Nandos около четири. - имформирах брат си, докато се качвах в новата му кола. Не бях много наясно с марки на коли, но тази беше страхотна.
- Ще се срещнеш с някой специален? - подразни ме Лоти. Физи се засмя.
- Просто Джош. - обърнах се към нея и завъртях очи, плезейки и се.
- Ооо, може ли да дойда? Джош е сладък. - каза Физи, спечелвайки си странен поглед от Луи.
- Той е десет години по-стар от теб, Физ. - напомни по-големия ни брат. Малка усмивка се изписа на лицето ми, докато спореха за разликата в годините.
Беше от моментите, в които осъзнавах, че семейството ми е просто всичко.
***
- Хей, съжалявам, че закъснях. Лоти си сложи ужасен грим в последния момент и трябваше да и помогна. - казах бързо, докато сядах на стола срещу Джош.
Момчето ми се усмихна.
- Спокойно и аз дойдох туко-що.
- О, добре тогава - усмихнах се, слагайки ръцете в джобовете на якето си и поемайки си глътка въздух.
- Забравих да те питам кога заминаваш отново? Ще има концерт в Петък и щях да те питам дали би искала да отидем заедно. Мисля, че Найл и Лиам ще са там, също. - попита Джош, след като поръчахме.
- Мисля, че заминаваме в Неделя. Наистина обичам Лондон и не ми се тръгва. Бих дошла с теб...на кого е концерта?
- iTunes фестивала започва във Вторник, а Ед Шийрън ще пее в Петък. - обясни той.
- Ще се престоря, че знам кой е той. - засмях се. - Звучи страхотно.
- Окей...ще те взема към два?
Сърцето ми се сви.
Ако Найл щеше да бъде там...не исках да разбия сърцето на русоското като отида заедно с Джош. Ъгх, защо всичко беше толкова объркващо?
- Казваш, че и Найл и Лиам ще ходят също, нали? Мога да отида заедно с тях и да се срещнем направо на фестивала, за да ти спестя толкова път.
- Ъх сигурна ли си? - попита Джош, повдигайки вежда.
Поклатих глава.
- Да..ще е добре да се опозная с Лиам, не се познаваме много добре..и да...
- Добре тогава - усмихна се момчето.
Защо се чувствах толкова виновна?