When everything disappears

Chapter 16

Студеният  лондонски  въздух се разби в тялото ми веднага щом слязох от самолета. Потрепнах леко и си направих път през тълпата от хора.
Пулсът ми бе ускорен. Дали всичко у дома щеше да се е променило?Нямах никаква представа какво е ставало там през тези три години,но летището беше абсолютно същото.
Последвах другите пътници. Мъжът преди мен носеше ярко оранжева шапка и тениска с надпис "Алоха". Щом стигнах до мястото, откъдето трябваше да взема багажа си пред мен се появиха пет познати лица.
- Бруклин! - близначките побягнаха радостно към мен с пълна сила. Бяха толкова сладки. Преди да се усетя вече се бяхме събрали за голяма прегръдка. Малка усмивка се изписа на лицето ми ,когато усетих ръката на Дейзи около кръста ми и Фиби, сочеща ми разклатеното си зъбче. Изглеждаха много пораснали от последния ми спомен. Бяха станали по-високи и изглеждаха някак...Пораснали.
- О, пораснали сте толкова много! -  казах щастливо, усмихвайки им се. Лоти и Физи също ми дадоха бърза прегръдка. Беше ред на мама можех да видя малките капчици сълзи, стичащи се по красивото и лице. Тя ми се усмихна леко преди да ме поеме в прегръдките си.
- Хей, мамо, липсваше ми! -  усмихнах се, правейки упорити опити да не се разплача.
- Ти също ми липсваше! Много. А сега нека вземем багажа ти и да отидем у дома.
У дома. Харесваше ми как звучи. Не беше замък или нещо такова... Но бе домът ми...където бях израснала, където се бях смяла...където бях оставила всичките си спомени.
- Звучи страхотно. - казах, като последвах семейството си.
***
- И тогава Бен ми каза, че съм на двадесет и не се нуждая от крем за бръчки. - Лоти се засмя, докато вечеряхме.
- Аз ти казах, че ако намажеш Нутела на лицето си ще изглеждаш по-млада. - отговори Дейзи.
- Дей, не съм сигурна, че това ще проработи. - каза мама, смеейки се.
- Не бих изхабила шоколада за лицето си. Ако го изям ще е много по-добре! - добавих аз.
- Хей, погледнете към телевизора, дават интервю на момчетата! -  зарадва се Физи, като прекъсна разговора ни и увеличи звука на телевизора.
Пет усмихнати лица се появиха на екрана. Предаваха на живо от Австралия. Момчетата говориха за това, колко много им харесва там и отговаряха на въпроси.
- Как е сестра ти, Луи? Не знаем много по въпроса, но разбрахме, че е претърпяла инцидент? - попита интервюиращата, която буквално бутна микрофона в лицето на брат ми. Мама погледната набързо към мен, оглеждайки реакцията ми.
- Тя е по-добре, благодаря, че попитахте. - отговори Луи, опитвайки се да е максимално учтив.
- Радвам се да го чуя! -  интервюиращата щеше да продължи да задава въпроси, но Лиам я прекъсна и тя не можа да каже нищо повече.
- Бруклин се справя страхотно и ние се гордеем с нея, но тя би искала да пропуснем подробностите.
- Добре тогава...Е, кога смятате да се върнете отново в Австралия,момчета? - попита жената, приключвайки интервюто.
- Ти си известна,Брук! - каза Физи като ми се усмихна.
- Само заради брат ни. Все още не мога да го проумея..Ще ме извините ли? Изморена съм от полета.. - мама кимна и ми се усмихна широко.
- Разбира се. Стаята ти е, където винаги е била... - пожелах лека вечер на всички и се запътих към стаята си, която всъщност изобщо не се бе променила. Ковертата на леглото ми бе перфектно изпъната върху меката повърхност. Плакатите ми все още стояха върху лилавите стени.Бюрото ми беше в ъгъла, както го бях оставила,малкото лилаво килимче също си беше на мястото.
Всичко си беше същото такова, каквото го помнех.
След като се бях настанила удобно под завивките,извадих телефона си и влязох в туитър за да видя някои от последните туитове...

@NiallOfficial: Вече ми липсваш
преди пет часа

@NiallOfficial: Вие хора сте невероятни. Обичам ви!
Преди ден

@NiallOfficial: Страхотен ден! Аз съм такъв късметлия.
Преди три дни

@NiallOfficial: Тъкмо се прибрах от вечеря в едно страхотно ресторантче.
Преди четири дни

Продължих да разглеждам туитовете на Найл, като на тези, които се отнасяха за мен се усмихвах, но ми беше наистина тъжно, че не можех да си спомня.

@NiallOfficial: Невероятна репетиция! @joshdevinedrums
Преди месец

@NiallOfficial: На вечеря с моето момиче.
Преди четири месеца

Намерих туит за Найл от мен.
BrookTommo: NiallOfficial благодаря ти за невероятния ден. @Louis_Tomlinson ревнува, че ядохме чипс без него.
Преди четири месеца

@NiallOfficial: @BrookTommo @Louis_Tomlinson Следващият път ще те вземем с нас,обещавам!
Преди четири месеца

@NiallOfficial: - Защо не се присъединим към цирка?  - думи на @BrookTommo
Преди пет месеца

С последния туит изключих телефона си и го поставих на нощното си шкафче.
Защо не можеше просто всичко да е както преди? Семпло и безгрижно.