When everything disappears

Chapter 29

- Виждаш ли някъде потниците ми? - попитах Найл, докато се ровех из дрехите си.
- Да. -  отговори момчето. - Имаш наистина много дрехи.
Изсумтях.
- Е, какво очакваш? Ще сме в щатите месец и половина. Нуждая се от много дрехи.
- Ще си красива дори, ако облечеш чувал от картофи. - обяви  Найл, докато размахваше неонов, зелен потник. Синеокото момче повдигна вежди развеселено. - Как изобщо носиш това?
- Ъм, знаеш...ъ с него се чувствам сякаш блестя... -  отговорих, заеквайки преди да се засмея силно. - Всъщност никога не съм носила това преди, тоест след инцидента, което означава през последните четири месеца.
- Уоу, наистина ли минаха четири месеца? - попита леко невярващо Найл, лягайки на все още неоправеното ми легло.
- Да, наистина. Всъщност ми звучи откачено, честно казано. Хей, подай ми обувките точно до теб. - посочих чифта обувки, усмихвайки му се широко, той ги пое и ги хвърли към мен.
- Добре, че дрехите ти пристигнаха на време. - каза момчето, протягайки се лениво.
- Да, добре, че мама е използвала експресна доставка. - отвърнах с усмивка, докато сгъвах прилежно една тъмносиня рокля.
- Да отидем за обяд или нещо такова? - Найл се изправи, видимо развълнуван.
- Какво ще кажеш за ''не''? Луи каза, че има остатъци от пица в хладилника, аз трябва да довърша събирането на багажа. А ти свърши ли с твоя? - попитах, напълно сигурна, че дори не е започнал.
- Аз съм момче! - отвърна Найл, сякаш не бе очевидно. - Ще стоваря всички неща в една чанта по някое време и ще съм добре.
- Да и след това ще осъзнаеш, че си забравил много от нещата си и ще даваш пари, за да си ги купиш отново. - намигнах.
- Можеш да опаковаш и моя? - помоли Найл. - Веднага щом се върнем.
- Как не си дебел? Всичко, което ядеш е бърза храна!- изстенах, докато се опитвах да побера няколко чифта бански във вече препълнения сак.
Едва няколко бански костюма за месец и половина? Не беше достатъчно.
- Не е вярно! Ти правиш вечеря...дори онзи ден ядох спагети. Знаеш ли какво? Защо не помолим Луи да ни закара до Tesco, да си вземем продукти и да направим нещо по-здравословно за вечеря. Сделка? - предложи приятелят ми.
- Хайде. - грабнах якето си, излизайки от стаята.
- Толкова си странна! - извика Найл, следвайки ме.
***
- Защо сте станали толкова рано, да не би да искате услуга? - попита брат ми, наблюдавайки ни от дивана.
- Станахме, защото имах да стягам багаж. - завъртях очи към Луи.
- Остави ги, Луи! - Елинор удари приятеля си по рамото.
Найл се наведе към мен, така че можех да усетя дъха му по кожата си.
- Трябва да убедим Луи да ни закара.
- Мил, невероятнострахотен...упс това не е дума. Страхотен, невероятен, удивителен, обичлив ми братко, благодаря ти, че съществуваш! Без теб съм нищо! - въздъхнах,сядайки точно до Луи. Веднага промених изражението на лицето си, практически молейки се на брат си.
- Какво искаш? - попита раздразнено.
- Може ли да закараш Найл и мен до Tesco? Той ще ти направи вечеря! - продължих с молбите.
- Добре, да тръгваме. - помогнах на Луи да се изправи, преди да му дам прегръдка.
- Ти си най-добрият!
- Знам! - отговори самодоволно брюнетът, изваждайки ключовете си.
- Само да кажа, че работниците в Tesco ме плашат. - обяви Елинор, смеейки се, когато всички вече се бяхме настанили в колата на Луи. Определено не беше предназначена за толкова много хора.
***
- БРУК! Знам, че си тук някъде! - познат, тих глас се чу откъм щанда с плодовете, който ме накара почти да се засмея. Почти.
- Тук съм! - отвърнах обратно. Найл преплете пръстите ни и ме поведе към източника на звука.
- Eто те! Обясни на Елинор, че трябва да купим каса бира! - Луи направи знак към пъстроокото, скръстило ръце момиче.
- Ще кажа не. Вече имаме една у дома пък и заминаваме след два дни, така че на практика само ще похарчиш пари.
- Знаеш ли какво? Добре. Отивам към щанда с нездравословни храни! - въздъхна недоволно брат ми, оставяйки ни.
- Благодаря ти, миличка! - усмихна се Елинор.
- По-добре се увери, че няма да изкупи всички сладки неща. - посъветвах я. Момичето ме изгледа уплашено преди да последва приятеля си.
- Боже, помогни и на двама им. - гаджето ми поклати глава, преди да се засмее.
- Обичам ги! - отвърнах аз, също смеейки се.
- Добре. Трябва да вземем пиле, галета,яйца и каквото друго поискаш! - обяви Найл, дърпайки ме към друга витрина.
***
Пропуснат разговор от Джош.
Загледах се за няколко секунди в дисплея на телефона си.
- Добре ли си? - попита загрижено Луи, виждайки реакцията ми.
- Да, разбира се! - oтвърнах веднага.
- Пропуснала си обаждане?
Простенах.
- Защо винаги трябва да си толкова наблюдателен?
- Кажи ми какво не е наред? - поиска да знае Луи, спирайки звука на телевизора. - Найл си е вкъщи, а Елинор спи. Не разбирам какво не е наред?
'- Всичко е наред. Просто мисля да избягвам контакт с Джош за известно време. Сериозно, добре съм. Пусни звука.
- Просто ми обещай, че ще говориш с мен, ако се случи нещо. Не искам да става, както когато беше на тринадесет и се налагаше да ти чета дневника, за да разбера какво се случва около теб! - подсмихна се брюнетът, усилвайки телевизора.
- Ти си правил КАКВО?! - ахнах, преди да започна да удрям ръката на Луи. Той изстена, взимайки възглавница с цел защита от престоящите удари.
- Шегувах се! Никога не съм чел дневника ти, шегувах се! - засмя се той. Спрях, скръсвайки ръце.
- Уплаши ме! - облегнах се назад, втренчвайки се в екрана.
- Само, ако Джеймс те беше попитал, животът ти щеше да бъде перфектен. - заяви Луи безцеремонно.
- Ти си идиот! - извиках, преди да започна да го удрям отново. Бях прекъсната от звъненето на телефона.
Търси ви: The Nile River
- Хей?
- Хей, любов! Просто исках да ти кажа да не си правиш планове за утре, защото ще те водя някъде. Ще те взема около осем, облечи нещо официално, но не прекалено. Ще се видим утре, обичам те! - каза Найл бързо, преди да затвори.
- Е, това беше интересно! - направих коментар, поглеждайки към затворения разговор.
- Какво се случи? - попита веднага Луи.
- Просто за имформация, утре ще излизам с Найл. - обявих развеселено.