When everything disappears

Chapter 35

- Роузи!
- Брук!
- Роуз!
- Хари!
- Брук!
- Найл! - Найл изскочи пред Хари, Роузи и мен. Всички се обърнахме към синеокото момче, объркани.
- Какво? Не може ли и Найл да получи малко любов?
- Ние живеем заедно! Не съм виждала Роуз от седмици! - заявих преди да избутам Найл и да прегърна момичето.
- Как си, скъпа? - попита, загрижено Роузи, която изследваше чертите на лицето ми, според които очевидно не бях добре.
- Всъщност доста добре. - отвърнах с усмивка.
Някой ме сръчка в гърба.
- Ъм, извинете ме, тук има момче, на което приятелката му му липсваше много през цялото това време - изкашля се Хари, правейки тъжна гримаса.
Роузи го игнорира като замахна ръка в неговата посока.
- Шш, Хари. Брук, сигурна ли си, че си добре, скъпа?
- О, хайде де, Роуз, тя каза, че е добре. - извика момчето раздразнено.
- Напълно сигурна, върви. Прекарай доста време с приятеля си, защото единственото, което чувах през последната седмица беше колко си красива и колко му липсваш.
- О, Хари! - засмя се момичето, преди за защипе зеленоокото момче за бузките.
Червенина се разля по лицето на момчето, поради което той извърна глава към мен. - Не знам за какво говориш, Брук.
- Ще се видим утре, когато момчетата ще имат интервю. - усмихна ми се Роузи, преди да ме прегърне бързо и отново да се върне при Хари. - Хайде, мой малък мъфин, да вървим.
***
- Значи лудостта на нашите момчета не те плаши? - Роузи попита Самър, която се разсмя от зададения и въпрос.
- Не чак толкова, имам седем братя! - имформира ни момичето, все още развеселена.
- Оу! Сигурно е голяма веселба във вас. - предположих щом влязохме в огромния магазин.
- Така е, те всички са страхотни, просто няма начин да останеш тъжна покрай тях. - Самър спря. - Но и също са силно привързани един към друг и ако един е в лошо настроение, нещата не отиват на добре.
Кимнахме одобрително преди да влезем в Forever 21.
- Добре ли си, Роуз? Изглеждаш доста развълнувана. - попитах реторично, щом момичето ме поведе към щанда с роклите, веднага щом стъпихме в големия магазин.
- Просто имам нужда от шопинг терапия. Не съм пазарувала дрехи, откакто бях в Лондон с теб и Ел. Малъри, моята шопинг партньорка ще бъде в Испания следващите няколко седмици. Би трябвало да е там заради обучението, но ми се струва, че изучава мъжките индивиди повече от колкото обръща внимание на ученето. Както и да е...пазаруването не е същото, ако си сам. - обясни подробно момичето, което сега отделяше внимание на всяка една рокля по закачалките.
- За едно момиче, дрехите са важна част. - съгласи се Самър.
- Така е, за момчетата също. Например,сигурна съм, че varsity якетата значат много за Зейн, те са част от стила му+
Момичетата кимнаха.
- Като заговорихме за Зейн, как е той?
- Свободен! - въздъхнах драматично. - Но също и разбрах, че си харесва някакво момиче.
Самър погледна към нас за миг, след което отново наведе глава надолу, опитвайки се да не се включва в разговора.
- Оу, наистина? Силно се надявам, защото той се нуждае от приятелка. Знаеш ли, Хари ми спомена за това момиче. Но каза, че тя нямала симпатии към него. Или...просто се преструва, че е така. - поклюкарства Роуз като допря красива лилава рокля без презрамки до тялото си, за да види как ще изглежда.
- Те ще бъдат перфектни заедно, но той се страхува, че ще я уплаши, затова не казва нищо. А тя няма да се примири и да признае, че го харесва. - погледът ми се отправи към Самър, чиито интерес сега бе привлечен от някаква тениска. - Какво мислиш по въпроса,Самър?
Тъмнокосото момиче ни най-накрая извърна поглед към нас.
- Може би просто се страхува да излиза с поп звезда. На някои им понася, на друг - не, знаете. Пък и Зейн излиза с други момичета постоянно, може би трябва да и покаже, че значи нещо за него.
- Зейн е идиот! - изръмжа Роузи, подавайки на момичето чифт обувки. - Той те харесва. Но чака да му покажеш, че и ти изпитваш същото. Ако момичето, което харесваш не казва нищо, момчето се опитва да я накара да ревнува. Това е тяхната "стратегия", но е и също най-глупавото нещо на света!
- Той е глупав, но хей вие бихте изглеждали толкова сладко заедно. - добавих аз.
- Не мисля, пък и знаете ли колко е трудно всъщност да излизаш със звезда? Вероятно доста... - Роузи и аз си разменихме поглед.
- Осъзнаваш с кого говориш в момента, нали? - попита Роуз с намигване.
- Вярно, забравих за секунда. - извини се момичето.
- Всичко е наред. - засмях се. - Но ако трябва да бъдем честни, не е чак толкова трудно. Сякаш излизаш с всяко друго момче. Е само, където е искан от милиони други момичета.
- Зейн е прекрасно момче, но понякога наистина върши глупости. А ти си просто перфектна за него. Може да отидеш при него и да му кажеш колко глупаво изглежда отстрани, не мислиш ли, че ще бъде забавно? - предизвиках момичето, смеейки се. Самър веднага кимна.
- Да, би било забавно. Ще говоря с него, обещавам. - обяви Самър, прегръщайки ни.
Роузи и аз си дадохме пет.
- Още едно момиче се излъга.
- Мисля, че имаш предвид, че още едно момиче се излъга да бъде бавачка на някой от One direction. - поправих я аз.
***
- Ела с мен! - Джош ме погледна с кучешка муцунка.
- Знаеш, че не я харесвам, Джош. Не желая да идвам на летището и да я посрещам. Дори не знам как ще оцелея да съм в една стая с нея. - казах раздразнено.
- Не преувеличавай. Хайде, ела с мен. Сигурен съм, че ако я опознаеш ще я харесаш. Хайде! - момчето не изчака отговор, а ме задърпа към вана.
До: Река Нил (Найл)
Отиваме да посрещаме Лили. Моли се и тримата да се приберем живи.

От: Река Нил.
Ще си добре, бейб. Тя не е толкова лоша.

До: Река Нил
Хмм, ако продължава да флиртува с теб...лично ще...се погрижа за някои неща. Не знам какво точно, но заклевам се ще...направя нещо не добро.

От:Река Нил
Знаеш, че виждам само теб, принцесо! Винаги ще си номер едно :)

Усмихвах се като идиот на написаното на малкото екранче на телефона ми, без да разбера, че сме пристигнали. Джош ме побутна, изваждайки ме от транса.
- Тук сме! - имформира ме момчето, преди да напусне автомобила.
Добре, беше изключително сладко това колко много бе развълнуван Джош да види Лили.
- Джош! - гласа на момичето се разнесе наоколо. Тя побягна към момчето и преди да се усетя вече го прегръщаше силно, а Джош я бе вдигнал.
- Лили! Как беше полета ти? - попита момчето, щом пусна Лили на земята, карайки русата и коса да подскача.
Добре, сериозно тя туко-що слезе от самолета, след дълъг полет как за бога все още изглеждаше като супер модел???
- Дълъг! Но си заслужаваше, за да те видя. - усмихна се тя, преди да го прегърне отново. Погледът и се насочи към мен за секунда. - Ъм..ъ хей, Брук. Не знаех, че ще си тук. -
Нямах голям избор, блонди.
- Аз я помолих да дойде с мен. - обясни странно Джош.
Да,страхотна идея, Джош. Брилиянтен си.
Лили кимна, усмихвайки се в моята посока. Тя изглеждаше малко разстоена. Беше странно. Тя не ме харесваше и беше очевидно. Но не очаквах да я видя тъжна.
Няма да кажа нищо, ако ти не кажеш първа, Лили.
- Нека да взема багажа ти. - каза момчето, преди да поеме багажа от ръцете на русокоската. - Как върви на работа?
Сменяш темата, добра идея. Оставете ме да вървя сама зад вас, няма лошо.
, Както обикновено, знаеш. - обяви Лили преди да започне да говори за някаква случка.
Вървях зад тях, представяйки си гримасата на блондинката щом си помисли за това, че тя е привлякла цялото внимание на приятеля си, а аз вървя зад тях сама.