When everything disappears

Chapter 34

- Would he say he's in l-o-v-e? If it was me,than i would, i would... - пееха момчетата в хармония по време на саундчека. Аз ги наблюдавах отстрани, вдигайки  им палци.
- Слушалката ми не работи! - обясни Лиам, веднага щом песента свърши. Четирима от поддържащите работници се втурнаха към него, за да отстранят проблема.
Напуснах сцената и отидох при масата с храната. Моят рай! Отхапах от един донът, задоволявайки глада си и тръгнах да разгледам наоколо.
- Брук, чакай! - извика Хари зад мен. Обърнах се към момчето, с все още пълна уста. Повдигнах вежда въпросително, но той явно не забеляза. - Какво става?
Понеже устата ми бе пълна не можех да му отговоря.
- Тя не може да те чуе, приятел.Тя яде. - намеси се Найл, задаващ се от ъгъла. Хари и аз го изгледахме крайно объркано.
- Тя не може да ме чуе? - попита Хари с игрива усмивка на лицето си, преди да се разсмее силно. Изядох останалата част от поничката и се присъединих към Хари.
- Какво? Аз...Оу. - спря Найл, осъзнавайки грешката си. - Имах предвид, че тя не може да каже нищо, защото устата и беше пълна...О стига, престанете да се смеете! Знаехте какво имах предвид!
Поех си глътка въздух, опитвайки се да накарам Хари да спре да се смее, защото така предизвикваше смях в мен отново.
- Съжалявам, бейб това беше забавно!
- Аз съм забавен... - отвърна русокоско, смеейки се.
Усмихнах му се преди да се обърна към другото момче.
- Какво щеше да казваш,Хари?
- Тъкмо говорих с Роузи. Тя каза, че иска да отидете на шопинг щом пристигнем в Чикаго, но аз реших първо да те попитам. - отвърна Хари. Чак сега забелязах айфона в ръцете му.
- Кажи и, че бих се радвала. И ако не е проблем може да вземем и Самър с нас. - имформирах го аз, сещайки се за Самър. Беше много приятно да има още някой на твоята възраст на тура.
- Брилиантно.
- А кога ще сме в Чикаго?
- След три дни, след това сме в Ню Йорк, Калифорния и Хавай. - отговори Лиам, изниквайки от някъде.
- Как помниш това? Аз дори не помня какво ядох за закуска. - Хари погледна Лиам с подозрение.
- Яде кроасан и бекон! - отвърна веднага Найл.
- Само аз ли не мога да помня неща? - завъртя очи зеленоокото момче.
- Не само ти! - припомних му. Хари започна да се извинява, а аз да се смея. - Няма нищо, Хари, забавно е.
- Единствената причина поради, която помня датите е, защото нямам търпение да карам сърф на Хаваите. - обясни Лиам, преди да се усмихне широко.
- А аз нямам търпение да видя уменията ти по сърф. - намигна му Найл.
***
Напуснах тур буса, оглеждайки се наоколо. Зърнах буса на бандата и се запътих към него. Почуках, надявайки се Джош да не е отишъл с момчетата в студиото за татуировки.
Те бяха повече от пристрастени, това им беше някаква мания.
- Хей, Брук, тъкмо отиваме за храна, искаш ли да дойдеш с нас? - попита Санди, който отвори вратата на автомобила и ми се усмихна.
- Не съм гладна, но благодаря за офертата. Ъм аз всъщност се чудех дали Джош е тук...? - попитах най-накрая, опитвайки се да запазя спокойствие.
"Да, той гледа телевизия, ела. - покани ме Санди, като отвори вратата по-широко, за да вляза. Осъзнах, че бусът им беше точно като нашият със Самър и Керълайн. Веднага видях Джош, който се беше загледал в телевизора.
- Ние излизаме. - обяви Дан, преди да напуснат. Седнах на дивана до момчето, което явно не бе разбрало, че съм тук до този момент.
- Джош, трябва да поговорим. - започнах, а момчето намали звука на телевизора. - Държах се глупаво, съжалявам!
Изражението на лицето му се промени.
- Може ли само да ми кажеш какво направих?
- Не, не беше заради теб, всъщност причината е доста глупава...
- Кажи ми...
- Слушай, Джош.Има нещо в Лили, не знам какво е, но...Не ми пречи да харесваш някой друг освен мен, повярвай ми. Щях да съм егоист, ако беше така. Но Лили...Не мислиш ли, че е странна? Тя се появи чак, когато всички разбраха кой си. Не мислиш ли, че е леко подозрително? -  попитах, опитвайки се да не го засегна.
- Мислих за това по-рано, но ти не знаеш нейната история. - отговори момчето, прокарвайки пръсти през косата си.
- Просто не мисля, че е при теб заради правилната причина. Знам, че не я познавам,но...
- Познавам я от седем годишна. Тя е най-добрата ми приятелка, откакто се помня, повярвай ми.
- Вярвам ти.
- Значи сега сме добре? Без повече да ме игнорираш? - Джош погледна въпросително.
- Има сделка.
- Супер, хайде да си вземем пица или нещо, гладен съм. - момчето стана от дивана, подавайки ми ръка.
- Звучи перфектно. - отвърнах, поемайки я.