When everything disappears

Chapter 41

- Мислех, че сме на остров и, че най-дългото пътуване може да трае не повече от пет минути, не е ли така? - попита отегчено Луи, допирайки чело до студеното стъкло.
- Мрънкането ти няма да помогне. - поклати глава Джош, смеейки се.
- Вече сме тук. - информира ни местния шофьор, опитвайки се да скрие усмивката си.
Очите ми се затваряха от умора. Последните няколко седмици прекарах в посещаване на забележителности, всички бекстейдж неща и обикаляне на Америка с момчетата. След разрешаването на Лили драмата всичко беше наред.
Джош изглеждаше щастлив. Когато го видях преди няколко минути имаше усмивка на лицето му. Беше невероятно това, че щом някой споменеше нещо относно Лили очите му светваха като малки звездички.
Не исках да си го призная, но Лили и Джош бяха перфектни един за друг.

Предстоеше ми кандидатстване в колеж. Нямаше начин да продължа да се възползвам от славата на брат си и гаджето си и да не реализирам собствената си мечта. Мина толкова време от инцидента, но аз не си спомних. Трябваше да продължа.
- Ние сме в Хавай! - Найл извика силно, веднага щом буса спря. Клепачите ми се отвориха и видях, че се намираме на паркинг.
- О, боже мой! Ние сме на паркинг в Хавай! Това трябва да е сън, винаги съм мечтала да съм на паркинг в Хавай! - развиках се саркастично, щом откопчах колана си и тръгнах след момчетата.
- Не се дръж като дете! - простена Зейн, докато вървяхме към хотела.
Усмихнах му се широко, без да отговарям. Игнорирах всички разговори по пътя, имах чувството, че бях заспала, докато вървях. Това би било интересно. Щом стигнахме лобито Пол дойде, за да провери дали случайно някой не се бе изгубил по пътя. Даде на всеки от нас ключове за хотела и моментално всички се запътиха към асансьора. Щом стигнахме етажа си всеки влезе в собствената си стая.
И както обикновено всички отидохме към най-интересната част - терасата. Плъзнах стъклената врата и пристъпих към студения под.
- О, боже мой има гледка към океана! - чу се познат глас от съседния балкон. Извърнах глава и видях Хари, Лиам, Найл, Зейн и Луи да правят абсолютно същото нещо като мен.
- Не знам за вас момчета, но аз се местя в Хавай. Успех с кариерите ви, може да ме посещавате, когато решите. - пошегувах се аз, взирайки се в синьо-зеления цвят на водата и ярко синьото небе.
Започнахме кратък разговор.
- Добре, аз отивам да си взема душ. Чувствам се...изморен. - информира ни Зейн като плъзна стъклената врата, влизайки в апартамента си. Всички се съгласихме и последвахме примера му.
Преди да вляза направих снимка на гледката и я бързо я публикувах.
BrookTommo: Не е като да не е красиво.Мисля, че вече харесвам Хавай!
***
- Спри да ме пръскаш, идиот! - засмях се, затваряйки очи, за да се предпазя от солената вода, летяща право към мен. Найл ме игнорира, продължавайки да праща малки цунамита към мен. - Ако не спреш, ще те ударя!
- Agh! - Джош връхлетя от някъде след което oбгърна голата ми талия с ръце, хвърляйки ме в Хавайски води. След няколко секунди излязох отново на брега, плюейки вода.
- Ужасно е да си единственото момиче! - измърморих намръщено, докато правих опити да възвърна нормалното си дишане.
- Хей! Какво съм аз? Картоф? - извика Самър, намираща се близо до Зейн.
- Красив картоф! - отвърнах, прегръщайки я.
Тя се усмихна.
- Ако мениджърите ме видят точно сега ще решат, че се възползвам от шефа си, затова, че излизам с него!
- Излизаш с Пол? - Зейн издиша. - Мислех, че той е щастливо женен и има две красиви деца! Как можа, Самър!?
Момичето го напръска и му се изплези детински."
- Знаеш какво имах предвид!
- Аз не съм ти шеф. И ако някой те обвини за това, вината е на Пол. Той нае невероятно красиво момиче на тур с пет тийнеджъра. Трябваше да предвиди, че все някой ще тръгне след теб. - Зейн потопи тялото си във водата, само главата му се показваше над повърхността. Сигурна съм, че ако бях направила няколко снимки на момчетата без блузи щях да спечеля милиони.
- Благодаря ти боже, че не беше Найл! - пошегувах се, преди русокосото момче да ме придърпа към себе си. Той се засмя и дари мократа ми коса с целувка. Разговорът ни бе прекъснат, щом видях жълто същество да плува около нас. - ПО ДЯВОЛИТЕ, ТОВА РИБА ЛИ БЕШЕ?!
- Мисля, че е щатска риба. Онази с наистина дългото име. - Джош се гмурна под водата, за да види съществото по-добре, след което отново излезе на повърхността. - Онази, която започваше с Хуму нещо си.
- Хуму Хуму....след това беше нещо като Нокиа. - изтърси Зейн объркано.
- Нокиа е марка телефони! - засмя се Самър. - Рибата се казва хумухумунукунукуапуа!
- И победителят за най-умен участник е Самър Алехандро!Какво ще направиш сега като победителка? - попита Найл с 'обявяващия' си глас, държейки невидим микрофон пред устните на момичето.
- Отивам в Дисни Ленд! - Самър избухна. Зейн се промъкна зад тъмнокосото момиче и преди аз да успея да кажа нещо, той хвана Самър и я потопи във водата.
- Толкова сме мили един към друг! - потвърдих.
***
Следващия ден започна чудесно, ако изключим това, че бяхме наистина уморени. Всички пристигнахме в арената, прозявайки се и едва задържайки очите си отворени.
- Мисля, че видях магазин за кафе на няколко преки от тук, силно се нуждая от кофеин. Някакви поръчки? - направих предложение, докато проверявах дали всичко е на лице. Изведнъж всички започнаха да говорят наведнъж.
- Хей, хей, успокойте се. Един по един. Джош?
- Каквото и да е кафе! - отвърна той.
Кимнах и погледнах към другите.
- Четири чая! - поръча Луи, говорейки от и от името на Зейн, Хари и Лиам.
- Каквото ти си поръчаш! - добави Найл.
Надявах се да запомня всичко. Изведнъж се запитах дали щях да мога да нося всичко това сама, когато Ник се обади. - Аз ще дойда!
- Ти си моят спасител! - информирах бодигарда, щом напуснахме сградата.
Щом влязохме в магазинчето веднага изтрелях поръчките на всички, понеже имаше голяма вероятност да ги забравя всеки момент. И все пак, ако бях объркала нещо щяха да го преживеят все някак. Няколко момичета, вероятно фенове се взираха в мен и Ник в продължение на няколко минути, шушукайки се нещо, но аз се опитах да ги игнорирам. Подадох няколко от напитките на Ник, а останалите останаха в мен. В секундата, в която отново бяхме в арената всички погледи бяха върху мен. След това Зейн запя акапелно.
- Would Ni (Niall) say he's in L-O-V-E.Because if it was me,THEN I WOULD!
- Ще се омъжиш ли за мен? - Хари се усмихна щастливо, щом горещата напитка се озова в ръцете му.
- Звъня на Роузи! - отвърна брат ми със смях.
- Боже. Ако феновете знаеха, че няколко напитки ви радват толкова много щяхте да имате милиони! - казах като подадох кафето на Джош.
- Толкова съм изморен. - промърмори Зейн, лягайки на сцената. Чаят му стоеше точно до него.
- Стига си мрънкал, всички сме! - изхленчи досадно Луи, слагайки глава върху корема на Зейн. Скоро цялата сцена беше 'залята' с хора.
- Кой не си изпра чорапите преди да ги обуе? Ужасно! - Лиам сбръчи носле при неприятната миризма.
Хари веднага вдигна крака си, буквално допирайки го до лицето на Лиам.
- От мен ли е, Лиам? А? А ? А? От мен ли е?
- Боже, Хари! - изписка момчето, избутвайки стъпалото на къдрокосия от лицето си,докато Хари продължаваше да мърда пръстите си.
Не беше толкова забавно, но аз избухнах в смях. Дадох главата си назад, опитвайки да спра напиращите си емоции. Хванах се за Найл, за да не падна, но продължих да се смея неукротимо.
- Бих попитал какво и има на Брук, но съм прекалено уморен, за да се безпокоя. - Луи измрънка от мястото си.
- Нека всички да спрем за минута и да благодарим, че концерта е утре, а не днес! - извика Джош, след което всички кимнаха развеселено.