When everything disappears

Chapter 21

*Гледната точка на Найл*
- Хей, приятел, добре ли си? - попита Лиам, слагайки ръка на рамото ми. Изместих ръката му, така че да не е върху тялото ми и не отговорих. Лиам въздъхна, но не ме попита какво има. - Тръгваме в три, за да вземем Брук.
- Добре. - отговорих кратко. Взех лаптопа си и седнах на дивана. Лиам въздъхна още веднъж преди да излезе от помещението. Отворих компютъра и влязох в Twitter.
@NiallOfficial:Ще се видим скоро @edsheeran!
Изведнъж туита се напълни с неща като Последвай ме Найл,моля те натиснах follow бутона, вероятно пращайки тези момичета на седмото небе.
Върнах се  в timeline-на ми и видях нещо, което някой, когото следвам е ретуитнал.
BrookTommo: Любовта е една душа, обитаваща две тела. — Аристотел. Не мога да живея без теб, обичам те xxxx
преди шест месеца.
Усетих нещо в стомаха си, което ме накара да затворя лаптопа бързо. Не разреших на сълзите да паднат по лицето ми. Ако ги бях събирал  от два месеца насам, вече щях да съм напълнил плувен басейн.
Липсваха ми моментите, когато Бруклин тичаше към мен с разтворени за прегръдка ръце. Искаше ми се да можех да я прегърна силно. Болеше ме толкова много.
- Хайде, Найл! - извика Лиам няколко секунди по-късно. Изключих работещия до сега телевизор и станах от дивана, протягайки се. Прозях се няколко пъти по пътя към апартамента на Луи.
- Хей, Найл! - дяволито детско гласче се разнесе наоколо в момента  в когото отворих вратата.
- Здравей, Дейзи, как си? - усмихнах на малката русокоска, прегръщайки я.
- Страхотно! - отговори, докато  ръчичките и бяха около врата ми, а слабите и краченца се бяха оплели около кръста ми.
- Къде е Фиби? - в секундата, в която думите напуснаха устата ми усетих две ръце, атакуващи краката ми.
- Точно тук съм! - засмя се тя. - Значи ще водиш Бруки на среща?
- Не точно... - отговорих тихо, разрошвайки косата на малкото момиченце.
- Чувствам се толкова пренебрегнат. - каза разочаровано Лиам зад мен. Дейзи махна ръцете си от врата ми и аз я пуснах долу. Скоро близначките бяха атакували Лиам.
- Момичета, слезте от Лиам! - Бруклин се появи от всекидневната. Опитах се да си поема дъх, но тя го бе отнела както винаги.
Кестенявата и коса падаше свободно по рамената и, зеленикавите и очи блещукаха,а устните и бяха извити в усмивка. Носеше къси панталонки , които разкриваха добре оформените и крака и тениска с паднал ръкав, която акцентираше върху светлата и кожа.
- Съжалявам, че се забавих. - извини се Бруклин, поглеждайки към двама ни.
- Няма проблем, мила. Готова?
В момента ,в който тя кимна се сбогувахме бързо с близначките и излязохме от апартамента. Рики, един от нашите бодигардове стоеше пред колата, с която щяхме да пътуваме.
- Надявам се да вземем книжките си скоро. - казах, докато сядах на задната седалка.
- Чакай, аз имам ли лиценз? -  попита Брук,настанявайки се до мен.
- Не, Луи те кара навсякъде. - засмя се Лиам. - Хари също.Можеш да ги въртиш на малкия си пръст!
- Аха, добре. Е, кой е този Ед, момчета? - Брук смени темата, прокарвайки няколко пръста през кестенявите си коси.
- Певец и писател на песни. Талантливо момче. - Лиам се обърна към нас, имформирайки момичето.
- Имам няколко негови песни , може да ги слушаме... - предложих, докато изваждах айфона от джоба си.
My mind is a warrior,
My heart is a foreigner,
My eyes are the colour of red like the sunset.
- Мисля, че това ще бъде доста интересен концерт. -  каза Бруклин, докато потракваше с пръсти заедно с бийта.
***
- Хей, Джош! - възкликна момичето, когато пристигнахме при барабаниста. Той се усмихна на Бруклин, прегръщайки я бързо. Несъзнателно стиснах юмрук, опитвайки се да не показвам емоция.
- Изглеждаш весела днес! - изкоментира Джош.
- Мисля, че Луи ми даде редбул!
- O,не. - казах тихо.
- Напомни ми да се обадя на брат ти по-късно и да му благодаря. - пошегува се Джош.
- Хора аз отивам при Анди. - обясни Лиам.
- Коя е Анди? Хъх? Твоята приятелка? - попита весело Бруклин.
Може би Брук трябваше да пие енергийни напитки по-често. Не я бях виждал по-весела от инцидента насам. Беше пълна противоположност на миналия месец, когато не позволяваше на никого от нас да разберем как се чувства. Не исках да го признавам, но връщането и у дома промени гледната и точка относно всичко. Щеше да бъде трудно да завършим турнето, ако тя не бе с нас.През последната година тя бе навсякъде с нас. Сега мястото, на което тя винаги стоеше в публиката щеше да бъде празно.
- Ще се видим по-късно! - Лиам завъртя очи към Брук преди да тръгне.
- Ти си странна! - казах на Брук, която ми се усмихваше широко.
- Местата ни са отстрани, там са също и бодигардовете. - имформира ни Джош. Момичето кимна бързо, хващайки и двама ни за ръце, дърпайки ни на някъде.
- Ъъ скъпа, грешна посока! - казах смеейки се. Тя спря.
- Ние можем да ходим само в една посока,знаеш. - усмихна се весело преди да се завърти да 180 градуса, тръгвайки към в правилната посока.
- Много забавно! - извъртях очи, докато тя се смееше.
Когато стигнахме Ед вече беше започнал да пее. Брук скачаше насам-натам, пеейки песента с грешен текст. Беше забавно.
***
- Следващата песен е бавна. Ръцете горе. - съобщи Ед с гримаса. Брук вдигна ръце, готова да ги движи заедно с  ритъма на песента. Когато рижавото момче започна да се свири сърцето ми се сви. Джош ми изпрати бърз поглед. Кимнах, чакайки да видя реакцията на Брук, когато осъзнае текста на песента.
You were just a small bump...
Брук замръзна на място, спускайки ръцете си надолу. Секунди по-късно тя се обърна към мен, поглеждайки ме в очите. От зелените и орбити падаха малки сълзи.
Ръцете и се заплетоха около кръста ми и аз сложих ръка върху гърба и. Разтрих гърба и успокоително, игнорирайки сълзите стичащи се от очите ми. Брук погледна към мен с очи все още пълни със сълзи.Тя се загледа в мен за секунда,разтваряйки леко устни - Спомням си.